„Най-голямата опасност за българската общност в Западните покрайнини е обезлюдяването. С всяка напусната къща губим частица от своята родина.“ С тези думи председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов се обърна към гостите на тържеството по случай 27-та годишнина от създаването на Центъра – институция, която вече близо три десетилетия е символ на съпротивата срещу забравата и средище на българската култура в Западните покрайнини.

Честването събра редица официални гости и общественици. Сред тях бяха посланикът на България в Сърбия Петко Дойков, генералният консул в Ниш Димитър Цанев, представители на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието уважиха и български сдружения – „Браво Пловдив“, „Илинден“ и „Бучалото“, които са част от инициативата „Съединени българи“, а също и ВМРО.

Животът на българите в Западните покрайнини е низ от ежедневни битки – за образование, за културни права, за оцеляване. Мнозина там споделят, че се чувстват сякаш имат две мащехи – едната „зла“, в лицето на сръбската държава, която ги обременява с ограничения и репресии, и другата – „незаинтересована“, в лицето на българската държава, която често не им оказва реална подкрепа. Тази горчива метафора отразява тежкото положение на хората, останали отвъд днешните граници на България.

„На днешния ден, през 1998 година, отворихме Културния център тук в Босилеград. Това се случи в период на големи исторически промени, когато се преобръщаше цялата политическа и геополитическа парадигма в Европа. С подкрепата на българската държава започнахме възстановяването на българската култура и писменост, а не по-малко важно – и на информираността, която дотогава беше подчинена на югославските догми.

Един от големите успехи бе постановлението на Министерски съвет, с което 3000 души получиха българско гражданство. Успяхме също да поставим проблемите на българското малцинство, дотогава изолирано, пред Европейския парламент, който им даде гласност.

Но опасността не е отминала и сигурност няма. Най-голямото предизвикателство днес е драматичното обезлюдяване на Западните покрайнини. Хиляди хора се опитаха да се спасят индивидуално, а проблемите на българското малцинство останаха нерешени. И няма как да бъде иначе – живеем в два различни идеологически полюса: България и Сърбия, които често си говорят на различни езици и следват различни геополитически интереси.

Въпреки това ние сме длъжни да запазим това българско национално малцинство – защото с него се съхранява паметта и духът на България в тези земи“, заяви Иван Николов.  

По време на изказванията се поставиха и проблемите на българите там – липса на здравна и социална инфраструктура, както и реална икономика, която да дава препитание на местните.  Това е една и основните причини младите да търсят бъдещето си в България и Западна Европа. В момента градът наброява едва 2500 жители, макар допреди 50 години там да се живеели над 25 000 души.

Западните покрайнини са изконно български земи, които след разпада на Югославия, а по-късно и на Сърбия и Черна гора, останаха в рамките на Сърбия без какъвто и да е международен договор. Това поражда усещане за историческа несправедливост и прави още по-важна битката днес – да не бъдат обезлюдени, за да не се заличи българската следа завинаги.

„Въпреки че държавата ги е оставила сами, духовният огън в сърцата на тези хора е жив и силен. Това са истински народни будители.“ Така описа впечатленията си от събитието Станислав Станев от „Браво Пловдив“. По думите му, срещите с хората от Босилеград са изключително емоционални и дават сили да продължи с инициативите за българите извън границите на страната.

През 27-те години от създаването си Културно-информационният център е бил опора за българите в Западните покрайнини – сцена за културни прояви, дом за българската памет и трибуна, от която проблемите на общността достигат до Европа.

Годишнината показа, че българският дух в Босилеград оцелява, но и напомни, че неговото бъдеще зависи не само от местните хора, а и от ангажираността на България, която трябва да застане по-твърдо зад своите сънародници отвъд границата.