„То пък вие сте много хубави!“ , казала 2020-та. И е напълно права. Годината бе като онези увеличителни огледала, които откриват и най- миниатюрните дефекти по лицата ни. А големите показват с пълни / и отвратителни/ подробности.
В повечето текстове 2020 върви с определенията кошмарна, ужасна, злополучна, гибелна, унищожителна и пр. Със сигурност има причини да остане в историята, но дали всичко, което ни се случва е само лош шанс или следствие от несвършена или лошо свършена работа?
2020 започна с обичайните планове за растеж на икономиката, проекти, социални придобивки и пр. големи надежди. Мнозина българи се отправиха към предварително резервираните хотели в ски курортите – кой на Пампорово, кой на Куршавел. Други пък обичайно отлетяха към екзотични дестинации, за да „заредят батериите“. Черни облаци се бяха събрали единствено над главата на сочения за най-богат българин Васил Божков, който в първите дни на януари напусна страната с частния си самолет, часове преди да го арестуват.
Бизнесменът, чието име не се споменяваше и редовно получаваше бонуси от властта под формата на лобистки закони, бе обвинен за 21 престъпления, включително изнасилване и поръчителство на убийства, а прокуратурата конфискува колекцията му от ритони заедно още хиляди антични предмети. Бягството се оказа единственото спасение за милиардера, след като Националната му лотария бе спряна. След спешни промени в Закона за хазарта, Божков остана без лиценз и без милиони приходи от печелившата компания. „Дисквалифицирането“ на предприемача повлече след себе си фалити на компаниите му, арести на хора от най- близкия му кръг и затъване на футболния клуб „Левски“. Самият Божков, който до тогава се пазеше от медиите като дявол от тамян, се превърна за броени дни в блогър, отвори си профили във „Фейсбук и Инстаграм и в ролята на репресиран, започна да громи властта от къщата си в Дубай. Въпреки отправените сериозни заплахи, на бял свят не се появиха някакви съществени документи или записи. Политическите амбиции, които Божков демонстрира, все още не са намерили официална форма. А до този момент политическите му активности са под формата на финансиране на някои от организаторите на протестите.
Кариерата на Божков като инфлуенсър обаче бе прекъсната от един прилеп в Китай. Поне това е официалната версия за появата на коронавируса. И докато десетки европейци четяха за затворения Ухан между две спускания в австрийския курорт Ишгъл в Тирол, вирусът вече се бе промъкнал в Европа. И на 13 март България осъмна в пълен локдаун. Статистическите проучвания показваха, че повече от половината българи към онзи момент не вярват в съществуването на вируса и в опасността му, но въпреки всичко противоепидемичните мерки се спазваха доста строго. Държавата премина в онлайн режим, за първи път стартира дистанционно обучение, много от компаниите изпратиха служителите да работят от къщи, други освободиха част о персонала си, страхът и спрените планови операции оставиха много българи без необходимата лекарска помощ. Облъчвани от всекидневните сутрешни брифинги, българите почти в ступор очакваха да започнат „яко да мрат“ /по ген. Мутафчийски/.
Пандемията обаче беше като лупа. България се оказа неподготвена за кризисна ситуация - с разклатена здравна система, пробойни в институциите и липса на доверие към тях. След първоначалното затваряне обаче заразата се разпространяваше с доста бавни темпове. Възродиха се митовете за добрия ген на българите, здравия му организъм и старата БЦЖ ваксина, която ни пази от всичко. Решихме, че кадрите от италианските болници, които показваха умиращи хора по коридорите на болниците и камиони с ковчези, ще ни се разминат. Управляващите побързаха да се похвалят с добрата организация.
Междувременно дойде лятото и тъй като достъпът до гръцкото море тази година бе затруднен, голяма част от българите преоткриха родното Черноморие.
Заради противоепидемичните мерки и затворените в цяла Европа университети, стотици млади българи се върнаха в родината си. Вместо на морето обаче, десетки излязоха на площадите в София, Пловдив , Варна и Бургас, с искане на оставките на премиера Борисов, главния прокурор Иван Гешев и предсрочни избори. Възлови кръстовища в столицата останаха блокирани близо месец. В Пловдив също бе направен опит за блокада на града, но гражданите категорично отказаха да приемат точно тази форма на протест.
Президентът Румен Радев влезе в ролята на народен трибун и публично обяви подкрепата си за протестиращите. Призивът му „Мутри вън“, се превърна в един от слоганите на недоволството. Предвид скандалите, свързани с президентството – лобизъм в интерес на частни компании, изтичане на информация и злоупотреба със служебно положение от старна на негови съветници, участието му в протестите, не бе прието еднозначно. Появиха се подозрения, че по този начин Радев поставя основите на бъдещата си политическа формация. Така или иначе малцина от протестиращите по площадите се идентифицираха с президента.
Но сънят на разума ражда чудовища. Така изведнъж начело на протестите се оказаха хора със спорни биографии като членовете на Отровното трио – Бабикян, Минеков и Хаджигенов и Мая Манолова.
В рамките на няколко дни броят на протестиращите скочи експоненциално. Протестите излязоха от столицата и обхванаха страната. За да бъде изпусната парата, Борисов поиска оставките на министрите Владислав Горанов /МФ/, Младен Маринов /МВР/и Емил Караниколов / МИ/ . Междувременно гръмна и скандала със строежа на Шофьорския плаж в местността „Алепу“ край Созопол, където пететажен хотел трябваше да мине за подпорна стена на свлачище. Това беше последната капка и министър Николина Ангелкова също трябваше да депозира оставката си. Заедно с рокадата в Министерството на здравеопазването ремонтът на кабинета приключи и премиерът продължи да кръстосва страната с джипа си, без да взема много навътре лозунгите по площадите.
И тогава започна компроматната война. В интернет изтекоха записи от спалнята на премиера, в които се виждаха както спящият Борисов, така и нощно шкафче с пачки евро и кюлчета злато. Последваха и записи на негови разговори, в които той употребява пиперливи епитети по адрес на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.
Борисов се възмути, че някой си позволява да нарушава личното му пространство и заяви, че записите са манипулирани. Няколко месеца по- късно разкри, че е станал жертва на „прекрасна госпожа“ , изпратена от близкото обкръжение на премиера. Доста медии лансираха версията, че в ролята на Мата Хари е била съпругата на бизнесмена Пламен Бобоков – Христина. На този етап няма сериозни доказателства, които да потвърдят или отрекат тази хипотеза.
Няколко месеца по - рано обаче братята Пламен и Атанас Бобокови се оказаха в ареста с тежки обвинения за незаконен внос на отпадъци от Италия. Предприемачите, заедно с бившия зам.-министър на околната среда и водите Красимир Живков, са с обвинения от края на месец май за участие в организирана престъпна група за незаконен внос на отпадъци.
След близо 4 месеца протестите приключиха. След първоначалния подем мнозина си тръгнаха , тъй като не успяха да припознаят в появилите се лидери, водачите, които искат. Понижението на температурите и повишаването на броя на заболелите също изиграха своята роля. Но протестите успяха да покажат, че има необходимост от функционираща демокрация , която гарантира гражданските свободи, ограничава драстично корупцията и пресича опитите финансите на държавата да се насочват към приятелски кръгове на властта. Обществото се изправи срещу собствените си страхове и до голяма степен успя да ги преодолее.
Кой какво е научил от протестите ще разберем през март, когато в страната трябва да се проведат редовни парламентарни избори. А дотогава България , а и светът продължават да живеят под заплахата на COVID 19. Светлината в тунела са ваксините, които вече са налични. Как държавата ще успее да убеди повече граждани да си сложат ваксина е въпрос, чийто отговор ще научим през 2021 година.