Жител на община „Марица“ изрази остро недоволство от действията на общински съветник от партия „Възраждане“, когото определя като „аутсайдер, впрегнал злобата си към света“. Според него представителят на формацията води системна кампания срещу кмета Димитър Иванов и администрацията, подавайки сигнали и жалби без реални основания – дори до европейски институции.
В профила си във Фейсбук Пейо Караколев подчертава, че община „Марица“ е сред малкото, които се развиват успешно и реализират мащабни проекти в полза на хората, докато съветникът, който е пребивавал години в чужбина, се опитва да гради публичен образ чрез конфликти и нападки. Той е обвинен в липса на професионален опит, в популизъм и в самореклама в социалните мрежи, както и в това, че използва позицията си за лични цели
Жителят изразява възмущение от факта, че партия „Възраждане“ продължава да търпи поведението на своя представител, въпреки че според него това вреди на имиджа ѝ в региона. В заключение той отбелязва, че „добре смазаната машина“, каквато е община „Марица“, не може да бъде спряна от „едно ръждясало чаркче“ – и че подобни прояви на злоба и завист са симптом на по-дълбок обществен проблем, засягащ ценностите и отношението към успеха.
Ето и целия му текст, без редакторска намеса:
Аутсайдер впрегна злобата си към света, в безкрайни опити да сложи прът в добре смазаната машина - община “Марица”
В България сме царе, що се отнася до това да рушим. Правим го с удоволствие, дълбоко закодирано е в манталитета ни. Сякаш това осмисля собствения ни нищожен свят или пък ни кара да се чувстваме значими, макар и измамно. Вероятно тези думи ви се струват остри, но за случая, който ще опиша по-долу - те са валидни в пълна степен. Бъдете сигурни, че ситуацията не е изолиран случай. Тя по-скоро е симптоматична за случващото се навсякъде - от душата ни, през дома, до обществото, което в крайна сметка боледува автоимунно - без да сме наясно с първопричините. Най-неприятното е, че това не е негативизъм или "хейт". За съжаление. В преимуществената си част младите, прави хора у нас отдавна са се самоизключили от реалността като успоредно с това впрягат силите си в неща, които ги тласкат към бездна, откъдето измъкването е трудно постижимо. Дали ще злоупотребяват с дрога, с хазарт, с алкохол, с престъпления, дали ще са тотално неграмотни писмено, политически, в лични взаимоотношения - няма особено значение. Защото накрая резултатът е един и същ - те се превръщат в аутсайдери, чиято ценностна система не само е разрушена, а често дори лиспва. Дори да не залитнат към някакъв широко разпространен порок - те съумяват да канализират социопатията си в омраза към успелите, към тези, които се стремят да градят.
Дългият увод бе нужен, за да е кристално ясно, че написаното от мен не е личностна атака. То е вик за помощ. Когато виждаш, че някой е изпаднал в невъзможност сам да се спаси - нормално е да викнеш помощ, вместо него. Пък после каквото стане...
Та, да си дойдем на думата - партия "Възраждане" е парламентарно представена и не е важно дали на някого допада или не. Когато обаче формация със солидно количество избиратели и последователи опъва чадър над самозабравил се нейн представител, нямащ скруполи - то положението е сериозно. Имиджовите вреди в бъдеще си остават за сметка на биещата се в гърдите за патриотична организация. А както се знае - това лесно може да се отрази директно на изборните гласове - дори само в определен регион. В случая - в Пловдив и по-точно в селата, които са в обхвата на община "Марица".
Впрочем, фактите сочат, че въпросната община е сред малкото в България, където се работи наистина в името на хората. Кметът Димитър Иванов кара пореден мандат, винаги е избиран с голяма преднина, а опонентите му остават с празни ръце, просто защото той и екипът му биват оценени от избирателите по достойнство заради обема и качеството на свършената работа.
Тук идва моментът да посоча едно човече, нищо че малко ме е гнус. Ще го наричаме Хамелеончо или Барни Ръбъл. Първото добре описва същество, което няма срам да се извърта според това накъде духа вятърът и да сменя "цветовете", за да оцелее. Второто няма нужда от описание, персонажът от "Семейство Флинтстоун" е култов.
Човекът е около Христова възраст и се очаква да е наясно с това какво иска и цели от и в живота. Вместо това е в апогея си, що касае помия, изливана от него по общината и персонално към кмета й. Помия, която не почива на нищо друго, освен на изсмукани от пръстите доноси, безпочвени сигнали до всевъзможни институции - у нас, та и до Еврокомисията и Лаура Кьовеши, както и смехотворни опити да злепостави община "Марица" заради нейни завидни успехи и завършени проекти.
Хамелеончо е член на "Възраждане" и е общински съветник в община "Марица". Старейшина е от лидираната от Костадин Костадинов формация. Изниква от нищото, след дълго митарстване в Англия. От Острова се завръща в село Бенковски безславно, но някак очаквано. Той е типичен хартиен предприемач – регистрирал е четири фирми на Албиона, без дейност, без наети хора и без какъвто и да е принос. Всички дружества са били закрити, след кратко съществуване. При завръщането си в България е работил на черно, без да плаща задължителни осигуровки. Благодарение на партията-носител поапада в Общинския съвет, без професионален опит и подготовка, и се оказва напълно некомпетентен за тази отговорна позиция. В залата демонстрира липса на грамотност и познаване на процедурите, но компенсира това с евтин популизъм и самореклама в социални и гаражни медии, опитвайки се да си приписва заслуги, които не са негови.
Сега Барни Ръбъл крещи истерично "Да живее Русия", по време на сесии в общината, нищо че преди това на Острова(когато още Великобритания бе част от ЕС) ламтеше за евровалута и се ползваше от облагите й, и ориентацията му бе съвсем различна. Иначе Хамелеончо първо се пробва за кмет на общината, но остава в дъното. Все пак се промъква и става общински съветник. И тук съзира своя шанс да блесне. Да,... блести, с мятане на кал..., но блясъкът си е блясък. Атаките му са масирани - както по време на заседания на старейшините, така и в социалните мрежи. Във Фейсбук създава страница, която бълва змии и гущери срещу кмета Димитър Иванов и администрацията му. Нивото на ръбълските доноси е изключително ниско - правописът му е като на запенил се футболен запалянко под статия за загубен мач, а самите "сигнали" са в стил, присъщ и на лидерите на партия "Възраждане" - прозират гняв, лични мотиви, ползват се полуистини, за да се създаде смут, разчита се на апломб, всички са маскари…само наш Хамелиончо е бял и готов да поеме кметуването тутакси…
Пробите на Барни Ръбъл да изнерви и отрови обстановката в община "Марица" остават неуспешни. Напротив, кметът Димитър Иванов ги приема с усмивка. Научих, че е по-мобилизиран отвсякога да доведе до успешен край поетите ангажименти към селата. Зариването на служителите с безконечни папки, въпроси и съдебни дела отнема време. Време, което може много по-адекватно да се инвестира за добруването на хората в общината. Това обаче изобщо не трогва самозабравилия се Хамелеончо и стоящите зад гърба му. А кой стои зад него е интересно питане - кои са бизнесмените, финансиращи заниманията му да хули общината? Засега ясно е, че в партия "Възраждане" се възбуждат от изпълненията и пируетите му, иначе щяха да го спрат. За никого не е тайна, че претърпелият метаморфоза от английски храненик до путинофил, е осмиван от съпартийците си, но само от тези в низините на йерархията. Явно вождовете от региона на Пловдив и в столицата са на друго мнение. Действащият като "камикадзе" младеж е низвергнат и вече не е лидер на партията си в общината. Това не го вразумява, а само го озлобява и медийните му изстъпления - в казионни сайтове и социални медии придобиват все по кафеникав отенък.
Иронично е, че Хамелеончо мята злостните си стрели си към ръководството на община "Марица", а в същото време не се оглежда в собствения си двор. В буквалния смисъл. Жалко е да искаш да ти се даде отчет за всяка общинска чешма в рамките на селата в общината, да държиш сметка за неокосени треви край пътен знак, а в същото време да не виждаш буренясалия си двор. Да нямаш грижа за жена, деца, да нямаш социален живот, да си се превърнал в човек, който не спазва правилата (паркирайки нагло колата си на непозволено място до къщата си в село Бенковски), а да държиш сметка на хора, които правят и невъзможното, за да се превърне през годините община "Марица" в пример за подражание. Барни Ръбъл дотолкова е загубил връзка с действителността, че си позволява да има незаконно ранчо.
Добре смазаната машина, каквато безспорно е "Марица", не може да бъде съборена от едно ръждясало чаркче. Това е позицията на избирателите, на няколко местни вота. Остава обаче горчив привкус от това, че в България превърнахме ненормалността в норма, че оставаме "слепи" за нагаждачеството и злобата. Тя пропива отделния индивид, но после заразява и съседа, цялото село, накрая града и т. н. Новините, които ни заливат в последните седмици, трябва да ни убедят, че не ни погубва деленето на либерали и консерватори, на фили и фоби, наши и ваши, това го върши разграждането на ценностите. За ужас на "Възраждане" и подклажданите от тях младежи няма такива и онакива ценности, няма традиционни или модерни, източноправославни или евроатлантически - има един вид и това са общочовешките ценности. Точно тях трябва да изведем пред общия знаменател и да не "храним" Хамелеончета.