Работници от съвместен обект на Община Асеновград и ВиК-Пловдив са разрушили артефакти в Енеолитния култов комплекс  край  село Долнослав. При каптиране на извор, който се намира в югоизточната периферия на недвижимата културна ценност, са разрушени исторически пластове. Могилата е регистрирана на Археологическата карта на България и е в режим на защита "А", което означава, че в района не може да се строи и не може да се разкопава на дълбочина по-голяма от 30 см.

При изкопните работи са изровени артефакти – множество керамични фрагменти, както и атропоморфна фигура. Независимо от това, сигнал към компетентните институции – Историческия музей в Асеновград или Археологическия музей в Пловдив, не е подаден.

Такъв е получила полицията в Асеновград от граждани, както и археоложката Росица Миткова. Органите на реда са я потърсили, за да даде точните координати на обекта. Миткова пък е информирала директора на РАМ-Пловдив доц. Костадин Кисьов. Подготвен е доклад и музеят е поискал от Министерство на културата чрез Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" да сформира специална комисия, която да посети археологическия паметник.

Долнославската могила е един от най-значимите археологически паметници от българската праистория. Могилата е с диаметър при основата 150 метра и височина 5 м.

„Ана Радунчева от Археологическия институт при БАН и Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив правят разкопки там от 1983 до 1993 г. На базата на проучванията си те определят обекта като „култов комплекс“. Проучени са основите на 35 сгради от късния халколит, а част от тях интерпретират като храмови постройки. Разкрити са елементи от архитектурната им декорация, както и голям брой предмети -над 4500, свързани с бита на обитателите и ритуалните практики през късния халколит. В основата на могилата има селище от ранния неолит (кр. на VII – нач. на VI хил. пр. Хр.), което до днес остава непроучено”, разказва археологът Росица Миткова от РАМ-Пловдив.


Аскос - антропоморфен съд, Енеолитен култов комплекс при с Долнослав, късен енеолит, края на IV хил. пр. Хр., експонат в РАМ-Пловдив

В резултат на тези разкопки фондът на Археологическия музей в Пловдив е обогатен с огромна колекция от 5200 предмета, която има висока научна и експозиционна стойност. Обектът „Долнослав“ повдига темата за наличие на храмове и култови обекти в селищата от късния халколит. Провокира множество дискусии върху религиозните вярвания, появата на нови култове и ритуали. Скоро наличието на храмови постройки е потвърдено с разкриването на храм от същия период и на селищна могила в Русе.

Според археолозите именно на тази могила са регистрирани дейности на най-ранните земеделци, а през късния халколит - преработване на мед и най-ранното злато. Това откритие се доказва с намерените леярски поти и медни предмети, както и златна пластина. В близост до могилата тече река Луда Яна, която е известна със златоносните си пясъци.

Художествената стойност на находките е разкрита с усилията на реставраторския екип – покойната вече Ана Гребенарова и Милица Илиева от РАМ-Пловдив.


Керамична човешка фигура - едно от най-ранните портретни изображения, Енеолитен култов комплекс при с. Долнослав, късен енеолит, края на IV хил. пр. Хр., експонат в РАМ-Пловдив

„Недопустимо е унищожението да се случва не без помощта на институции, които са призвани да пазят културно-историческото ни наследство. Не можем да искаме от собственици на имоти да финансират разкопки в имотите си, а от откритите артефакти да се облагодетелстват държава и общини. В същото време точно общини и държава да допускат подобни закононарушения. Такава бе съдбата на Античния акведукт на Коматевско и могилата на Брезовско шосе. Сега се повтаря и с археологическия обект в месността "Лопките" край село Долнослав. Време е някой да понесе персонална отговорност и да не се крие зад довода - има липса на вода за хората”, коментира Росица Миткова, която завежда отдел „Праистория” в РАМ-Пловдив.  

„Допуснали сме грешка и сме готови да понесем последствията. Проектът е съвместен с Община Асеновград, с която ВиК-Пловдив има сключен договор. Там не е посочена необходимост от наблюдение на археолог, но не обичам да прехвърлям отговорност. И двете страни носим своята вина”, каза говорителят на ВиК-Пловдив Антон Гълъбов.

С цел извършване на необходимите строителни дейности между ВиК Пловдив и Община Асеновград е сключен договор за съвместна дейност. Задълженията на общината са изграждане на хоризонтален отточен дренаж със средна дълбочина на полагане 4 метра и дължина от 144 метра и строителство на помпена станция. Задълженията на ВиК-Пловдив са оборудване на помпената станция и полагане на захранващ водопровод до съществуващия водоем на селото.

Проектът стартира преди месеци, когато на терен влиза строителната компания "Запрянови-03" ООД. Фирмата полага дренажите, които да събират подпочвените води. 

"Ние положихме дренажните тръби и приключихме работа. Не сме и подозирали, че има археологически обект. Мястото е блато", коментира пред медията ни собственикът Вакрил Запрянов. Той уточни, че работата на място е завършена още преди два месеца. 

"Не е вярно, че не е копано в зоната на могилата. Изкопите са правени на 25-30 метра и така е засегната периферията на археологическия паметник. Не е спазен режимът за опазване. После - нарушена е и друга точка от Закона за културното наследство. Работниците е трябвало веднага да сигнализират на компетентните институции - музеите в Асеновград или Пловдив, че са изкопали фрагменти от керамика и други артефакти", уточни археологът Росица Миткова.

Какви ще бъдат санкциите тепърва ще стане ясно. По информация на медията ни обектът е посетен от полиция. Предстои специалистите от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата да излязат с предписания, които виновните страни трябва да изпълнят. Обикновено в такива ситуации експертите излизат с предписание за  спасителни археологически проучвания.

Екипът ни отправи запитване до Община Асеновград защо при наличието на такъв паметник на културата, за който носи отговорност, са започнали изкопни дейности без присъствието на археолог и кой ще понесе евентуалните санкции, ако комисията от Министерство на културата излезе със становище, че има нанесени щети върху недвижимата културна ценност.