Родителите на деца от 4 „Б“ група на детска градина „Осми март“ в Пловдив разкриха скандални обстоятелства за отглеждането на децата им. Те се оплакаха от неблагоприятните и нездравословни условия, в които са принудени да оставят децата си вече втори месец от началото на учебната година. Сградата на детското заведение в момента е в ремонт и затова децата са временно преместени в у-ще СУ „Братя Миладинови“.

Здравето и възпитанието на децата им е неглижирано, оплакват се те. Често се случва да ги прибират мокри, недоспали и раздразнени.

 Те хвърлят вина върху Община Пловдив, р-н Южен и директора на градината за случилото се. Ето и разказа им:

„Оставяме настрана това, че през лятото нашите деца посещаваха втория адрес на градината (бул. "Никола Вапцаров"№80), на който бяха натъпкани в сборни групи, в малки апартаментчета. Поводът за всички тези родителски неволи е дълго отлаганият ремонт на основната сграда на ДГ „Осми март“. Ние като родители на децата искаме да изразим огромното си разочарование от Община Пловдив, р-н Южен и в частност от директорката на детското заведение г-жа Ели Грозева за пълната неглижираност на нашите искания, откровените лъжи, които директорката изрече на родителската среща на 21.09.2023 г. и най-важното, пълната незаинтересованост за здравето, хигиената, храненето и обучението на нашите деца.

След като стана ясно, че в градината ще бъде извършван ремонт, на 03.07.2023 г. децата ни бяха преместени на втория адрес на градината с уверението, че ще бъдат върнати в основната сграда в началото на учебната 2023/2024 година. Това разбира се не се случи, с което започваме да броим лъжите на г-жа Грозева (номер 1). Ремонтът започна месец и половина по-късно, на 17.08.2023 г. След започването на учебната година на 15.09.2023г., със заповед на Община Пловдив и г-жа Грозева, нашите деца са преместени в ненормалните за детска градина условия в у-ще СУ „Братя Миладинови“ с адрес ул. „Даме Груев“ 60.

На посочената по-горе родителска среща г-жа Грозева ни увери, че е възможно ремонтът на част от градината да приключи по-рано и нашите деца да бъдат върнати с приоритет, понеже са най-ощетени (което е напълно вярно). Това отново не се случи, т.е. броим лъжа номер 2. На въпросната среща г-жа Грозева многократно повдигаше рамене и отговаряше с „Не знам“ и „Не мога да се ангажирам“ на въпроса, който вълнуваше всички родители, а именно „Кога ще приключат ремонтните дейности в градината и ще бъдат възобновени нормалните условия за пребиваване и обучение на децата?“. Няма как директор на учебното заведение, за което отговаря, да не знае колко дълго ще трае ремонтната дейност или греша? Броим ли още? Тогава лъжа номер 3!

Най-притеснителното за нас като родители е, че престоят на нашите деца в „детската градина“ в момента по никакъв начин не може да бъде наречен нормален. Но нека не бъдем голословни и да ви въведа в какви условия децата ни пребивават всеки ден:

  1. Стигането до „детската градина“ се случва по особено „интересен“ начин за родителите, вследствие на ремонта на ул. „Даме Груев“, който продължава... нескончаемо. Всеки ден нова пресечка е затворена и се правят хиляди „гимнастики“, за да се стигне до учебното заведение. Тук може да благодарим основно на Община Пловдив, р-н Южен!
  2. Всяко хранене на децата закъснява (причината може отново да се търси И в ремонта). На въпрос към г-жа Грозева „Защо децата ни стоят гладни с часове?“ тя отговори, че имало проблем с опаковането на храната от страна на фирма „Рапекс“ ЕООД и ни увери, че ще проведе разговори с тях и няма да се налага такова забавяне. Разбира се, забавянето на храната продължава. И какво излиза? Ами лъжа номер 4.
  3. Храната им се сервира студена, в пластмасови съдове и прибори. Към тази точка, добавям и особено малкото количество, която се поднася на деца във възрастова група между 6 и 7 години. Имайки предвид нуждите им това е крайно недостатъчно като количество. Много често, на децата им е отказвано и допълнителна порция, поради липса на такава.
  4. В училището няма принтер и компютър, педагозите си носят личните компютри, за да имат достъп до допълнителни материали. Помолиха ни и ако имаме цветен принтер да занесем материали за оцветяване, за да има децата с какво да се занимават.
  5. Учебните занятия на децата се провеждат предимно сутрин, понеже през следобедните часове децата ни вече нямат капацитет да поемат нови знания от ЛИПСАТА на следобеден сън. Да, нашите деца НЯМА къде да спят и поради тази причина заспиват на столчетата, подпрени на масичките, след като са чакали и обяда достатъчно дълго време. Това би довело на децата ни проблеми като неправилна стойка, изгърбване, схващания и т.н., като разумни хора можем да си представим за какъв „сън“ говорим.
  6. След цялото това изтезание, децата няма как да провеждат следобедните си занимания, затова педагозите ги извеждат на двора, за да могат да поиграят (ако времето го позволява). Само ще спомена, че при хубаво време в стаята става задушно и за „разхлада“ на всички се ползва вентилатор. Страхотно, нали?! Имаме късмет, че все още времето е топло и децата не стоят в задушната стая толкова дълго. А какво ще стане, когато времето се развали?
  7. Относно проблема със следобедния сън бяхме информирани от г-жа Грозева, че бюджета на градината може да си позволи закупуването на легла, но не на 28, какъвто е броят на децата в групата, а само на 15! При въпросите „Защо ще бъдат само 15 леглата?“, „Къде ще бъдат сложени тези легла в малката учебна стая?“, „Децата, които не искат да спят какво следва да правят?“ и „На какъв принцип ще се избира кой ще спи и кой не?“ тя ни отговори, че масичките и столчетата в помещението ежедневно ще бъдат прибирани в единия край на стаята и ще бъдат подреждани леглата (които са дървени и тежки) и децата, които ще спят (на принципа „Който иска“) лягат, а останалите излизат на двора (при лошо време играят „тихи игри“, но къде, никой не разбра). Сами може да си представим кой ще избере съня пред играта. А как ще „спят“ тези деца, когато в коридора и на двора учениците провеждат занятията си, звънеца звъни през определен период от време (да не говорим за шума през междучасията) и в същото време останалите 13 деца се „чудят“ какво точно трябва да правят? Абсурдно нали?!

Тук не споменавам усилията, които педагозите на групата ще трябва ежедневно да полагат, за „приумиците“ на г-жа Грозева и факта, че са жени и това вдигане, местене и т.н. ще доведе до здравословни проблеми, които те вече и без друго имат.

В момента леглата не се използват и са струпани в единия край на стаята, което допълнително отнема от пространството за игра и занимания на децата ни в и без друго малкото помещение, в което са натикани.

  1. Стигаме и до хигиената и здравето на децата ни:
  2. Спалното бельо на тези легла как ще бъде подменяно и колко често? Как едно дете ще спи в едно легло и на следващия ден в тези чаршафи ще легне друго?! Това е недопустимо!
  3. Децата ни стоят с пантофи, когато са в стаята. В това няма проблем. Проблемът се появява когато отиват до тоалетната или да си измият ръцете. Тоалетните са общи с учениците и разбира се, доста мръсни. След като дете с пантофи влезе в една такава тоалетна (опикана, без извинение и на моменти и от другото) и се върне в чистата стая, дали все още пода е ок от хигиенична гледна точка? Нека не забравяме, че това са все още малки деца и понякога играят и на земята.

с. Ходенето до тоалетната става групово (дали ще се мият ръце или ще се ползва тоалетната), понеже няма как педагогът на групата да остави само дете да отиде до там. Често това води до стискане на децата. Имахме и случай, в който едно от децата се беше изпуснало и не искаше да се преоблече, от срам и цял ден е стояло мокро. Психичното здраве на децата ни също е толкова важно, колкото и останалите засегнати проблеми. Няма как и да се постигне нормална хигиена на децата като не могат да си измият ръцете, когато се налага, да се преоблекат на усамотено място, без да се притесняват или да отидат до тоалетна в нормални условия.

Понеже делят двора с учениците от училището децата ни са подложени и на психически и физически тормоз от тях. В началото на годината, разбирайки ситуацията, родителите занесохме всякакви играчки за игри на двора, които педагозите събират в чувал. Вече повечето от играчките са изпочупени, взети от учениците или просто нарочно изхвърлени на всевъзможни места. Също така има и вербална агресия към децата ни. Използват се думи като „смотаняк“, „ш*бани кокошки, махайте се от тук“, „тъпанар“ и т.н. Децата ни биват удряни нарочно с топки и други предмети. Няма да коментирам възпитанието на тези деца! Но всичко си има граници!

Накрая на деня резултатът е виден: мръсни и гладни деца (количеството на храната е крайно недостатъчна за активно дете на 6-7 години), недоспали и ужасно раздразнителни в края на деня. Все пак сме данъкоплатци в този град и държава и децата ни не могат да бъдат третирани като бежанци!

След всичко описано не виждам кое от НАРЕДБА № 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини е спазено.

Все още не знаем кога е официалният край на ремонта на детската градина. Разбираме за датата 11.01.2024 г., но в тези условия нашите деца няма как да продължават „обучението“ си до тогава. Имаме обещанието на г-жа Грозева да потърси разрешение на въпроса чрез Община Пловдив, но дали няма това да се окаже поредната й лъжа? И дали ги броим още... номер 5!

Медията ни ще потърси коментар от детското заведение и община Пловдив по повода. Очаквайте подробности!