Строиш триетажна незаконна къща в центъра на Пловдив и се оказва, че законът не може да те изгони от там и да бутне постройката, тъй като е единствено жилище за хора в неравностойно положение заради ромския им произход, сред които има деца и инвалиди.

Това става ясно от решение на Административния съд в Пловдив по поредна заповед за премахване на незаконна къща в Аджисана. 

Обществена тайна е, че не малка част от сградите от подножието на Стария град до бул. "Източен" са незаконни. Те не само не отговарят на изискванията за жилищни постройки, но и са издигнати пряко всички правила - без одобрени проекти, без разрешение за строеж, без каквито и да е строителни книжа. Често са строени изцяло по усмотрението на бъдещите обитатели, а от конструктивна гледна точка понякога са опасни. Изникват посредата на улици, върху общински земи, на най-неподозирени свободни кътчета. Излишно е да се казва, че правилата за процентно застрояване върху парцелите, там не са спазени. 

Пореден пример за подобно строителство е триетажна сграда, която се води на ул. "Крумово" 11, а всъщност е затулена между постройки между ул. "Крумово" и ул. "Струма". Тя е построена през 1995-96 година, а в нея към настоящия момент живеят три семейства и общо 8 души - всичките деца и внуци на жената, която обитава постройката от 25 години. Интересното в случая е, че от 1998 година жената има адресна регистрация там и дори е заплащала данъци. Така изводите на съда са, че е констатирано, че тя живее в незаконна къща, но има бездействие от страна на районната администрация и службите за последния четвърт век. 

Едва през 2017 служители на РДНСК отиват и съставят констативен протокол на къщата. Започната е процедура. 

През последните няколко години в квартала бяха издадени заповеди за премахване на близо 50 незаконни постройки или части от тях. Много от документите обаче срещат съдебен отпор. Основните проблеми са именно изтъкнатите от съда по настоящото производство за триетажната сграда - липса на друг имот за живеене на обитателите на строежа и ако същият се премахне, те ще останат без дом, липса на предложено под каквато и да е форма алтернативно настаняване, обитатели от ромски произход, които според европейска директива са хора в неравностойно положение като представители на малцинство, обитатели деца, които се ползват със защита, както и обитатели инвалиди с ТЕЛК-ови решения. 

От всичко това става ясно, че премахването на единственото жилище домакинството е "непропорционална мярка съобразно изискванията на принципа на съразмерност". Заповедта за разрушаването на сградата представлява намеса в правото им на неприкосновеност на този дом. Затова и заповедта за премахване, макар и основателна по същество, подлежи на отмяна от съда. 

Това обаче наглед справедливо и отговарящо на европейските директиви и практики решение се явява обаче в противовес с правилата за останалите граждани, които трябва да преминат сложни и скъпи процедури за построяване на имот.