Да се пристъпи към реализацията на проекта за консервационно-реставрационни работи на обекта „Форум Север с Одеон, част от Агората на Филипопол”, препоръчва комисия , назначена от министъра на културата Боил Банов.

Разкритите археологически структури са с висока научна, културно-историческа и експозиционна стойност, констатират специалистите Стоилка Игнатова от МК, София Христева от Археологическия музей и Здравка Коркутова от Пловдивския университет, съобщава PlovdivTime. 

Археолозите, които бяха научни ръководители на спасителните разкопки, Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева ще продължат да наблюдават работата на строителите от Драгиев и Ко, които изпълняват проекта за реконструкция и ревитализация на площад Централен.

С приемането на аварийните разкопки във Форум Север ще се пристъпи към изработването на проект за реставрацията, консервацията и експонирането на археологическия паметник.

Той е ситуиран в укрепения през римската и късноантичната епоха  Филипопол и е част от Агората на древния град. Комплексът има статут на недвижима културна ценност с национално значение и се проучва в продължение на повече от 30 години.

Спасителното археологическо проучване бе проведено от края на юни и през целия юли.  То е продължение на извършеното през 2019 г. Заложен е сондаж в площта на северното амбулацио на Агората, за да се документират ранните строителни фази от изграждането й и максимално изчерпване на културните пластове. Сондажът е с площ около80 кв.м, пред централния вход на обществена сграда, проучена през 2012 г. и ситуирана в оста север-юг на Агората.

Проучен е малък сектор от най-ранния стилобат, изграден от ломен камък със спойка от бял хоросан, който принадлежи на най-ранното застрояване на терена от края на 1. век преди Христа и началото на  1. век след Христа.  Над каменния градеж е разкрит масивен пласт от кирпич. В южния сектор на сондажа е документирано глинено подово ниво, горяло, с нападала покривна конструкция върху него, синхронно с гореописания стилобат. В източна посока зидът не не проследява. В площта между ранния стилобат и южната фасада на обществената сграда синхронното подово ниво е трошльк със сивкав цвят, върху който на открити фрагменти от архитектурни елементи, изработени от туф с ронлива структура. На място е запазен масивен правоъгълен постамент с квадратен отвор за монтиране на горната му повърхност.

Като южна граница на сондажа служи масивният стилобат, израден в края на 1. в. след Христа, при което е редуцирана площта на ареата и е увеличена площта на мястото, в което древните жители на Филипопол са се разхождали.

Археолозите са документирали и строителен изкоп за изграждането на амбулациото след  опожаряването на сградата, за което свидетества глиненото подово ниво със следи от пожар и нападала покривна конструкция. Изявено е северното лице на стилобата, при което ясно се проследяват трите фази в оформлението му, съответстващи на втора, трета и четвърта фаза от преустройствата на целия комплекс. Ясно се документира приемственост в местата за поставяне на колони. В амбулациото са проучени синхронните подови нива.

В малък сектор е разкрита част от южната фасада на обществената сграда, ситуирана в северната централна част от Агората. В градежа са документирани синхронни фази в оформлението на сградата с разкритите структури в амбулациото. Най-ранният градеж се характеризира с плътно релефно обмазване на фугите с бял хоросан. По-късното надстрояване е извършено от ломени камъни с бял хоросан, при което е оформен вход със сиенитни правоъгълни прагови блокове. В края на 2. В. след Христа, източно от централния вход на сградата, проучен през 2012 г., е изградена нища за поставяне на статуя, симетрична на тази, открита западно от входа, с надпис на старогръцки върху мраморен постамент за статуя на император Комод. При последното преустройство на сградата за спойка е употребен хоросан с тухлен прах. Страниците на централния вход са от тухли, нишата източно от входа е затворена от фрагментирани мраморни архитектурни елементи. Запазен е хоросанът,върху който е положен мраморният профилиран цокъл от стенната мраморна облицовка на сградата.

Появата на подпочвена вода е спряла по-нататъшното археологическо проучване в дълбочина и с това научните ръководители Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева освобождават терена.