Знаете ли къде се намира мозайката „Духовни просветители и национално освобождение” на Дечко Дечев, а стенописът „Вазов и неговите произведения” на Йоан Левиев? Ако случайно не знаете, не го приемайте като проблем.  То не е проблем за Министерство на културата, пък какво остава за гражданите.

След като падна част от сграфитото „Захарий Зограф” на Димитър Киров, PlovdivTme се опита да открие национален регистър, в който е заведено и описано стенно-монументалното изкуство в България.  Оказа се, че такъв няма или поне не е публично достъпен. Защото информацията, скрита из министерските папки, няма как да бъде полезна за една от основните мисии на културното ведомство – да пази и съхранява културно-историческото ни наследство.  


Творбата на Димитър Киров

Оказва се, че хиляди творби на големи наши художници като Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Вълчан Петров, Трифон Неделчев, Дечко Дечев и много други на практика са извън мониторинга на институцията. Нещо повече – те не притежават статут на единична културна ценност и са невидими за чиновниците. Обикновено за подобни творби се разшумява, едва когато се случи инцидент.  Тогава се вдигат и институциите.

Ако част от тях са на фасадите на сгради в защитена по Закона за културното наследство територия, други тихо и кротко изчезват по време на ремонти и реализиране на инвестиционни намерения. При това не изцяло по вина на собствениците, а заради пълната липса на информация – културна ценност ли са паната, сграфитата, мозайките, стенописите, или са просто декоративен елемент без стойност.


Преди време бе замазано пано на Енчо Пиронков в подлеза на бул. "България"

Това е и причината  произведенията на големите ни майстори да изчезват. Примерите са много, а най-емблематичен е случаят със стенописа „Културата и работническата класа” на Йоан Левиев в Синдикалния дом „Стефан Кираджиев” – днес Дом на културата „Борис Христов”.  Оказа се, че след многомилионния ремонт на сградата ценната творба е затрита безвъзвратно. Сега там стои монтирано умалено фото копие на оригинала.  Скандалът придоби национален мащаб, но от него не произтече нищо, просто защото няма как да има санкции. Едва ли ще има санкции и за собствениците на склада „Ориент Табако”, които унищожиха при събарянето на сградата стенопис на Вълчан Петров.

Дори и да бъде даден статут на склада – процедура, задвижена от Националния институт за недвижимо културно наследство, никой не може да принуди инвеститора да възстанови интериора, особено ако той не е описан в досието на сградата. А такова досие очевидно ще се изготвя тепърва.

Стенно-монументалното изкуство в България на практика не е докрай защитено и от Закона за културното наследство, защото там  чл.7, ал.4, т. 3 постановява, че не са културни ценности „произведения на изкуството, собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години”. Макар немалка част от монументалните творби да са прескочили тази възраст, има и много, които излизат от тази точка на закона.


Обругани бяха и сграфита на Георги Божилов-Слона на ул. "Рожен"

Чрез  ЗКН на практика са подсигурени  само онези творби, които се намират в защитени територии или се намират по фасадите на сгради единични културни ценности.

Липсата на публичен достъп до единен регистър на стенно-монументалното изкуство обаче си остава най-сериозният проблем, който заплашва изчезването на това богатство.

Не по-малко обезпокоителна е и ситуацията с паметниците, паметните плочи и бюстове. Единен регистър има само за войнишките и той е достъпен в сайтовете на областните администрации.  Ако обаче потърсите информация за други паметници, ще срещнете сериозна трудност дори и заради факта, че те се водят към различни институции. В Пловдив част от тях са в активите на Общината, други – в Историческия музей, трети – в Общински институт „Старинен Пловдив”.  Служители от трите институции веднъж в годината правят инвентаризация и това е.

Мащабен списък в национален план  липсва.Това означава, че принципалът Министерство на културата е оставил грижата за тези културни ценности на местно ниво. Нещо повече – знакови паметници като Братската могила, Паметникът на Съединението, паметници като този на Стефан Стамболов или Руският паметник всъщност не са недвижими културни ценности.

Единственият начин, по който могат да се налагат санкции в случай на кражба, демонтиране или увреждане, е глоба за нанасяне на щети върху общинска собственост. Законът за културното наследство не предвижда такива. В национален мащаб типичен пример е паметникът на Бузлуджа, който също нямаше статут и едва миналата година придоби такъв след инициатива на творци и местна власт.

„В момента всички паметници в Пловдив нямат статут на единични недвижими ценности. Това е пропуск в закона, който е направен още в миналото, но не е коригиран и до днес. Заедно с арх. Петър Петров водехме разговори да се задвижи процедурата за няколко сгради – на Хранително-вкусовия институт, на Аграрния университет, Братската могила и стария винпром на ул. „Ген. Данаил Николаев”. За последната сграда документацията вече е внесена.  Тепърва ще бъде подготвена и за другите. Проблемът е, че НИНКН има критично малък брой специалисти, които да разглеждат документация от цяла България. Тук трябва да се намеси и държавата”, каза директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.

„Ситуацията с монументалното изкуство е критична, защото законът не го защитава. Няма национални регистри.  Добре е, че още преди пандемията Община Пловдив поде инициатива то да бъде описано в досиета с местонахождение, снимков материал, история и състояние”. Пандемията с Ковид-19” забави процеса”, коментира темата и директорът на „Старинен Пловдив” Елена Кантарева-Дечева.

Лъч надежда внася и фактът, че Народна библиотека „Иван Вазов” притежава колекция от над 100 макета на монументално-декоративни творби на Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Става дума за произведения в Пловдив, Хисаря, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово и из цяла България. Те са изключително важни в случай на необходимост от възстановяване на унищожени оригинали или от реставрационна намеса. Те обаче не обхващат в цялост монументалното изкуство в Пловдив. Сред имената на авторите например липсват тези на Георги Божилов-Слона,  Христо Стефанов, Ана Гребенарова.

Очаквайте продължение по темата!