Сериозен проблем с документацията на Небет тепе може да наложи преработването на проекта за реставрация, консервация и експонация, научи PlovdivTime. Паметникът на културата от национално значение е включен в мащабния проект „По крепостните стени на Филипопол” заедно с Източната порта на стойност внушителните близо 9 млн. лв.
Според наши източници, не е изпълнено изискването от заданието на Община Пловдив оригиналният проект на арх. Румяна Пройкова да бъде доработен и в него да бъдат включени новоразкритите през 2016 и 2017 г. археологически структури. Подобно становище е изразило и Министерството на културата през 2019 г., а след това и когато е съгласувало Плановото задание на Община Пловдив година по-късно.
В него пише: „Проектът да третира проучените до момента археологически елементи, като включи новоразкритите през 2016-2017 г. археологически структури – крепостна стена с кула в югозападната част на обекта и да предвиди благоустрояване без намеса в дълбочина за непроучените участъци”.
Становището на Министерство на културата също ясно показва, че проектът трябва да бъде актуализиран: „Със Становище от 9 март 2011 г. на МК са съгласувани планово задание и комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект „Консервация, реставрация и експониране на Археологически комплекс Небет тепе – Първи етап”, и за него е издадено разрешение за строеж на 15 март 2011 г. по реда на ЗУТ. Изпълнението на обекта не е започнало. С пояснителен текст към заявлението за съгласуване на нова виза за проектиране от от 4 декември 2018 г. в НИНКН на Община Пловдив, възложителят – Община Пловдив заявява намеренията си за реализация на този проект. Със Становище от 10.03.2011 г. на Министерство на културата е съгласуван технически инвестиционен проект за „Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходите към Археологически комплекс „Небет тепе”. Предложеното ново задание интегрира горните две задачи и изиксва адаптиране на проектните решения към резултатите от археологическите проучвания, проведени през 2016-17 г.”.
За проблема потвърдиха от Националния институт за недвижимо културно наследство, където е подаден сигнал.
„Документите за проекта „По крепостните стени на Филипопол” се разглеждат в момента. В случай, че не са изпълнени изискванията, ще се обърнем към Археологическия музей в Пловдив да даде становище. Ако мнението на директора доц. Костадин Кисьов е, че археологията на Небет тепе трябва да бъде експонирана в цялост, ще върнем проекта за доработване”, коментира директорът на НИНКН арх. Петър Петров.
Археологът проучвател, работил през годините от 2016-а насам на Небет тепе, София Христева, бе лаконична пред медията ни: „не искам да коментирам, не знам какво се случва с документацията за Небет тепе, тъй като не съм я виждала и не съм я разписвала”.
Думите ѝ потвърдиха и друга информация за проблеми с проекта за Небет тепе – липсата на името на археолог, който да наблюдава изпълнението на проекта. Законът за културното наследство е категоричен, че „Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания, удостоверено с подпис върху графичните материали“.
„Законът за авторското право не е много ясен по отношение на правата върху обекти, разработвани от няколко проучватели, какъвто е случаят с Небет тепе. При всички случаи обаче в документацията трябва да присъства името на наблюдаващия археолог, а разработката за проучваната от него зона – да носи неговия подпис. Не знам каква ще бъде реакцията на Националния институт за недвижимо културно наследство, защото ходовете не са много – те или трябва да пренебрегнат закона, или да върнат проекта”, коментира и арх. Слави Славов от Инспектората на Министерството на културата. Там също е получен сигнал за нарушенията. Той допълни, че голям проблем е и изборът на процедура за „По крепостните стени на Филипопол”.
„Пловдив трябваше да има своя достоен конкурс, ако не международен, то поне национален, за да се избере проект за площад „Централен”. Тогава обаче се пристъпи към инженеринг. Същата е ситуацията сега и с Небет тепе и Източната порта”. Инженерингът е сериозен проблем, защото не позволява да бъде избран наистина достоен проект”, каза пред медията ни Славов.
Припомняме, че процедурата за проекта „По крепостните стени на Филипопол” бе спечелена от строителния консорциум „Филипопол 2020”. Фирмата участваше в състезанието и за трите обособени позиции – „Инженеринг на обект: анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта” на Филипопол”, „Инженеринг на обект: Археологически комплекс Небет тепе – консервация, реставрация и експониране” и „”Инженеринг на обект: реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе”.
Мащабният проект ще струва 8 012 202, 52 лв. 6 милиона от тях ще бъдат безвъзмездно финансиране по оперативна програма „Региони в растеж”, а другите 2 милиона съфинансиране ще бъдат заем, който общината ще изтегли. Срокът за изпълнение е 660 дни.
ОТ ОБЩИНАТА:
„Това проектантите още не са го изчистили с представителя на Археологическия музей, който е копал на обекта през 2017 г. Защото са я включили в проекта само за този период, в който е проучвала. Става въпрос за София Христева. Те в проектите навсякъде са я включили само за този период, защото тя не е работела там. Става дума за други археолози, които вече не са живи.
По отношение на въпроса ви за наблюдаващ археолог, трябва да се чуя с проектантите, но мисля, че има наблюдаващ археолог. Документацията ни е добре оформена. Когато говорихме с представители от НИНКН, те казаха, че това е правилният вариант. За другите проучвани зони ние си имаме от НИНКН съгласуван идеен проект. Идейният проект е на 99 процента същият.
От идейния проект от 2018 г. до този, който е внесен в НИНКН, има само една промяна – отразени са разкопките на София Христева”, коментира пред PlovdivTime Таня Петкова, която отговаря за проекта от страна на Община Пловдив.