Близо 13 500 (9,2%) от домакинствата в Пловдив все още се отопляват на въглища, докато тези на дърва са около 7600 (5,2%). Около 66% разчитат на електроуреди, а останалите около 19% са на ТЕЦ. Това се посочва в „Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив“ за периода 2025-2029 година. Тя бе изготвена от  софийската фирма „Еко Логистик А“ ЕООД, която спечели обществена поръчка за 84 хил. лева. В обем от близо 400 страници еколозите обследват какви са проблемите на пловдивския въздух през последните 5 години, кои са основните замърсители и на какво се дължат. Може би най-състоятелната част е в графата "мерки", която трябва да ориентира общината как да се бори с тежките замърсявания на въздуха, напоследък граничещи с токсични. 

Тежко замърсяване на въздуха в Пловдив! Критични са били стойностите снощи в ТракияПиковите стойности са регистрирани между 22:00 и 00:00 часа вчера

Като най-замърсени зони в града са районите „Централен“ и „Южен“. Според проучването на експертите, обхванало периода от 2017 до 2023 година, основните фактори, които влияят на качеството на въздуха, са битовото отопление, автомобилния трафик и промишлената дейност. Всички те поотделно не водят до превишаване на нормите за опазване на човешкото здраве, казват в доклада. Но комбинираният им ефект е това, върху което община Пловдив трябва да поработи, ако иска „да не виждаме какво дишаме“. Експертите са оценили, че най-много вреди ни причиняват емисиите от фините прахови частици (ФПЧ) с размер от 2,5 и 10 микрона, азотен диоксид (NO2) и бензо(а)пирен (ПАВ).

Най-висок негативен ефект оказва принципът, на който повечето домакинства се отопляват. След това се нарежда влиянието на засиления автомобилен поток в пиковите часове, особено в централните части на града и по основните пътни артерии. По-незначително е замърсяването, което се допуска от промишлена дейност на територия на общината, казва докладът. Голям процент на влияние оказват и фоновото замърсяване с емисии, отделени от строителни дейности, горски пожари, нерегламентирано изгаряне на отпадъци и др.

Стар автопарк

Автомобилният парк в Пловдив се анализира като стар, като процентово надделяват коли над 15 и 20-годишна възраст, които до голяма степен не отговарят на евронормата за количества отделени газове в атмосферата. Близо 44% от регистрираните през 2023г. автомобили в Пловдив са на дизел. Добре известно е, че именно дизеловите двигатели предизвикват т.нар. димност в обработените газове, което се дължи на по-високо съдържание на сажди. Изследванията показват, че 95% от изхвърляните сажди са под 10 um, а 93% под 2,5 um. Близо 39% пък са колите на бензин. Съгласно данни на община Пловдив, за 2023 година, процентът на леките автомобили с категория Евро 5 и 6 е 17,75% от всички регистрирани леки автомобили. И независимо, че броят на електрически автомобили расте, той все още остава незначителен – под 1%.

Мерките за следващите години

От анализа относно изпълнението на предходния План за подобряване на КАВ, който обхвана петгодишен период до 2023г., е записано, че общината работи по изпълнението на всички заложени мерки. През последните години резултатите в АИС „Каменица“ и „Тракия“ показват, че вървим към тенденциозно подобряване на въздуха за показатели ФПЧ 2,5 и 10, ПАВ и NO2. Все още обаче не е постигнат траен успех при намаляване на средноденонощните превишение на ФПЧ от 10 микрона, както и не можем да постигнем средногодишната норма за азотен диоксид.

За справянето с негативното влияние на основните категории замърсители „Битово отопление“, „Транспорт“ и „Промишленост“ програмата залага близо 60 вида краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. За тях се говори от години и не се забелязва да са по-различни от тези, които бяха заложени в предходния петгодишен план – подмяна на старите печки на твърди горива с ел. уреди; Изготвяне на план за намаляване на автомобилния трафик в центъра на града чрез зони за ниски емисии и поетапното му прилагане в бъдеще; увеличаване на машинното миене на улиците; изграждане на нови и свързване на вече съществуващите велоалеи; допълнително озеленяване в града и борба с ефекта на тъй наречените кални петна.

Прави впечатление обаче, че в може би най-важната част от доклада – тази за бъдещите мерки, липсва едно основно нещо – конкретиката. Описано е съвсем шаблонно какво би било добре да направи местната власт в следващите няколко години, както и откъде може да намери пари за програмите, които изискват по-солидно финансиране. 

Залагат се 11,2 милиона лева за подмяна на печки на твърди горива по програма „Околна среда“, над 20 милиона за санирането на блокове и подобряване на енергийната ефективност на жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост; подпомагане на домакинствата да бъдат газифицирани; обособяване на нискоемисионни зони за битово отопление с приоритет централните части на града.

Част от мерките, които не изискват финансиране, а единствено прилагане на регламента на общината, са затягане на контрола върху нерегламентираното изхвърляне и изгаряне на отпадъци, контрола върху строителните и товаро-разтоварителните дейности в града.

В дългосрочните мерки за периода 2027-29г. влиза внедряването на нискоемисионните зони, с индикативна стойност 363 000лева, които ще се търсят от ОП „Околна среда“.

Очакванията

Мерките са насочени към редуциране на емисиите, като в случай, че местната власт ги изпълнява трайно и последователно, прогнозите предвиждат:

През 2026г.:

-намаление на емисиите от битовия сектор с 10%

-намаление на емисиите от транспорта с 15%

През 2027г:

-намаление на емисиите от битовия сектор с 25%

-намаление на емисиите на от транспорта с 30%

През 2029г.:

-намаление на емисиите от битовия сектор с 40%

-намаление на емисиите от транспорта с 45%