След два самотни Великдена, разделени от близки и приятели заради пандемията от коронавирус, тази година посрещаме най-светлия християнски празник като свидетели на една жестока и безмислена война. Достатъчно далеч, за да заспиваме без да чуваме свистенето на снарядите, но и достатъчно близко, за да преживяваме ужаса, в който милиони украинци живеят вече два месеца. 

След страха, унинието и депресията, дойде разделението. Първо ваксините изправиха един срещу друг хората, а след това войната ги раздели на фили и фоби. 

Вирусът, а след това и войната извадиха на повърхността страхове, психични проблеми, фобии, показаха как проблемите в различните социални сфери- трупани и замитани с години, в един момент се връщат като бумеранг с още по-голяма сила и се стоварват върху цялото общество. 

Но заедно с това дойде и просветлението. Бедствията, които ни застигат показват кои са ценните неща в живота ни, тези без които всичко останало губи смисъл. А това са здравето, мирът и вярата. Вярата, че ще преминем през това зло и то повече няма да се повтори. Вярата, че няма да оставим страхът да победи. И да продължим да се уповаваме на този, който е победил смъртта и е отворил пътя ни към вечното спасение на човечеството. 

Бъдете опора на бедните и страдащите, на хората които са сами, на тези които са принудени да изоставят дома си и да бягат от войната, живейте с повече добрина и човещина. 

Простете, обградете с любов близките си и вярвайте!

Христос Воскресе!