Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм.
Докато свободните пространства в центъра на града се заемат от нови кооперации, старите сгради, създали европейския дух на Пловдив в началото на 20 век, тънат в разруха и мизерия.
Ако отделите за минута поглед от лъскавите реклами и луксозните витрини на магазините по Главната и вдигнете глава нагоре, ще ги видите. Те са там - по "Княз Александър Батемберг", "Райко Даскалов", "Шести септември", "Цанко Дюстабанов", "Опълченска", "Христо Г. Данов", „Карловска”. Великолепни образци на архитектурата от началото на века, къщи, пълни с история. Оставени на разрушителната сила на времето, почти необитаеми, те са заплашени от изчезване.
В серия от интервюта TrafficNews ще потърси мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот красивите къщи, преживели няколко войни. В два поредни текста представяме гледната точка на главния архитект на Пловдив арх. Димитър Ахрянов как могат да бъдат спасени архитектурните шедьоври.
-Какви са реалните стъпки, които могат да бъдат направени, за да могат собствениците да бъдат ангажиране с опазване и възстановяване на сградите?
- Това пак е проблем, чието решаване е свъразно с промени в законодателството. Сега ние даваме указания, помагаме на собствениците при изработване на проекти, но някои изобщо не започват ремонтни дейности, други просто симулират такива. Законодателството наистина ни куца. То не разписва цялата процедура и не казва какво се случва, ако собственика откаже или общината няма финансиране. И опираме до момента, в който няма пари. Никъде в закона не е записано, че ако даден собственик не си поддържа имота, той се отчуждава в ползва на общината и тя е длъжна да преприеме съответните действия. Всичко е в пожелателен план.
- Смятате ли, че по-строги санкции в закона биха имали възпитателен ефект?
- Биха имали стресиращ ефект със сигурност. Това съществува и като европейска практика. Когато се разхождам по Главната, често вдигам поглед нагоре. Много е тъжно, защото сградите над лъскавите витрини са тъжна гледка. Те не се поддържат. Аз лично недоумявам защо. Процедурата за реставрация действително е сложна, но но текущ ремонт може да се направи само с уведомение към министерството. За освежаване, боядисване, смяна на керемиди не се минава през тежката процедура. Не чакаш разрешение, не чакаш одобрение. Ако си поддържаш сградата в добър вид няма да стигнеш до тежката процедура. Но хората не искат да го правят.
- Казвате, че като вдигнете поглед нагоре гледката не ви харесва. А харесват ли ви префасонираните с еталбонд и плочки фасади, несъразмерните рекламни табели. Въпреки, че преди няколко години бяха приети правила за унификация на рекламните табели на търговските обекти, партерните етажи на старите сгради продължават да бъдат в безобразно състояние – огромни букви, различни цветове, табели от най- различни материали и големина. За разлика от реставрацията, този процес би бил доста по-лесен за администрацията. Какви са вариантите Главната да придобие по-европейска визия?
- Последствия от наредбата действително няма. Няма, защото това трябва да бъде контролирано и трябва след като се съставят актовете, някой да контролира дали е изпълнено предписанието, а не само собственикът да си е платил глобата. Трябва да се намери практическото решение на въпроса. Успешен пример съм виждал в историческата зона на Будапеща, където са съсредоточени световни марки с брандовете си, но там е постигнат такъв ефект, че всичко е синхронизирано и нямаме инвидиуализиране на обектите.
- На Главната в Пловдив големите брандове дават всъщност най- добрия пример. Техните витрини и реклами имат най- естетска визия. В същото време магазини за телефони и запалки имат рекламни табели по-големи от търговската площ на обекта.
- Тези обекти, за които говорите са нови. Всяко ново брандиране се съгласува в общината.
- Несериозно ми звучи общината да няма ресурс да принуди 80 или 100 магазина да унифицират табелите си.
- Малко по–малко ще стане. Всяка една нова табела я гледаме прецизно, как ще се впише. Имаме вече две входирани писма за стари сгради на Главната, които в момента се реконструират. Те влизат с проект за поставяне на рекламите. Едната е до стълбите на Каменица. Другата е в близост до Римския стадион. Това, което е залегнало в Наредбата, която цитирате, колегите се опитват да го спазват. Нещата вървят в правилна посока. Преди няколко седмици спряхме монтажа на еталбонд на една от фасадите на къщите на Главната.
- Да се надяваме, че добрият пример ще бъде последван. Все пак предстои Главната да "порасне" , ако ул. "Иван Вазов" стане пешеходна.
- С интерес наблюдавах реакцията на хората по време на обсъждането за бъдещето на ул. „Иван Вазов”. Аз съм израснал и живея в тази зона. Идеята, улицата да стане пешеходна зона, по принцип харесва на всички. Но негативните мнения бяха в посока къде и как ще се паркира, къде ще отидат паркираните коли, как ще се оставят децата на училище. Целият негативизъм бе свързан с автомобилите и придвижването. Това за мен е абсурдно на фона на цялата нагласа на обществото, че ние трябва да сме по еко настроени, по - зелено ориентирани. Съвременните тенденции в градоустройството са в тази насока – да накараме човека да не ходи сред автомобили. Всички тези хора обаче смятат, че въздухът в града е мръсен , а общината не прави достатъчно , за да намали замърсяването. Но , когато предлагаме реални стъпки, никой не иска да си наруши комфорта. Надявам се тази идея да срещне повече развитие.
Още от категорията
Дупки в Кършияка тормозят пловдивчани, от район "Северен" изцяло реконструират отсечката