Настоящият председател на Районен съд Иван Калибацев и председателят на Административен съд Явор Колев са двамата кандидати от  Пловдив за Висшия съдебен съвет. Общото събрание е свикано за 18 и 25 юни, като в първата събота ще бъдат изслушани кандидатите, а във втората ще се проведе самият избор. Съдиите трябва да излъчат и шестима свои представители във ВСС.

Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдии, включени в избирателния списък. Според данните от сайта на ВСС в момента те са 2200, което ще рече, че на 25 юни трябва да са гласували поне 1101 души, за да има редовен избор.

Ако това не стане, в неделя – 26 юни, трябва да има нов вот, който, за да е редовен, трябва да са гласували поне 33% от имащите право на глас, т.е. 726 магистрати.

За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на следващия ден за избран ще се смята онзи, който е получил най-много гласове.

Иван Калибацев приема номинацията си като оценка за работата си в Районен съд. В концепцията си той предлага да се проведат срещи по райони за „обсъждане на по-лесен и ефективен начин за измерване на натовареността, тъй като тази тема е причина за напрежение между съдиите.  Идеята му е отчитането на натовареността да се извършва автоматизирано и да се ползват данни от ЕИСС, които да се анализират от статистическия отдел на ВСС. „По този начин съдиите постепенно ще престанат да отчитат всяка своя дейност, която те фактически извършват и ще се съсредоточат в присъщата им правораздавателна дейност“, пише той. И сочи като преимущество на този подход, че ще се използват актуални данни, а не такива от предходната година.

Калибацев  критикува процедурите за избор на административни ръководители в Съдийската колегия и заявява, че изказванията на членовете ѝ при тях са довели до съмнения за предварителни договорки, а от там и до намаляване на кандидатите за председатели на съдилища. „Именно Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да демонстрира и излъчва ясни сигнали, че подборът на административни ръководители не е плод на предварителна уговорка, а е осъществен след обсъждане и запознаване с качествата на кандидатите и техните идеи за управление“, пише председателят на РС-Пловдив.

Той настоява за нов подход при определянето на заплатите. След като заплатата на младшите магистрати е определена в закона, след това по нива тя да расте с 10%, а всички да се актуализират, когато излезе новата статистика за средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера.

„Така на районно ниво ще получат най-ниската заплата + 10%, на окръжно ниво ще получат най-ниската заплата + 20%, на апелативно най-ниската заплата + 30% и на върховно най-ниската заплата + 40%. Или разликата между отделните нива ще е обвързана с размера на възнаграждението на младшите магистрати, което расте на всяко тримесечие“, обяснява той.

Той критикува начина на определяне на възнагражденията на съдебните администратори, които вземат 90% от съдийската заплата и така тези в окръжен съд получават повече от съдия в РС.

„Политическата система в страната ясно осъзна в годините на прехода, а и след това, необходимостта от постигане на задоволителен (ако не пълен) контрол над случващото се в съдебната система, използвайки различни лостове и механизми за постигане на такъв контрол: институционален, йерархичен, личен, корпоративен и т.н. В този смисъл всеки изборен период е време, в което и много външни на системата сили си дават среща, за да се опитат да детерминират избора на членове на ВСС, излъчени вече пряко от съдиите, прокурорите и следовате­лите“. Това казва шефът на АдмС-Пловдив Явор Колев и продължава, че именно тези явления са го накарали да участва в избора на нов ВСС, за да спомогне кампанията да извади на преден план способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си.

Явор Колев  смята, че избраните от съдии членове на ВСС трябва да са поне 7, за да има паритет с избираните от парламента петима и двамата председатели на ВКС и ВАС. Според него най-подходящо би било парламентарната квота да бъде намалена за сметка на избраните от съдиите членове. Според друго негово предложение, което изисква конституционна промяна, Съдийската колегия на ВСС, а не Пленумът трябва да избира председателите на върховните съдилища. Той също критикува бавните конкурси, като изчислява, че при продължителност на една процедура от 5 години, някои от участниците може да се пенсионират преди да е приключила.

Според него решаването на тези проблеми, заедно въвеждането на програмно бюджетиране и преодоляване на неравномерната натовареност, трябва да са приоритет още в първата година от мандата на новия ВСС.