Строителството винаги е било барометър за развитието на един голям град, но у нас то често е присъда. Въпреки, че България все още е далече от трудностите, които имат мегаполисите по света, този казус тепърва ще създава сериозни проблеми. Градове като Пловдив все по-често ще се сблъскват с „грешките“ на растежа - липса на зелени пространства и на социална инфраструктура, булеварди, които не могат да поемат увеличаващия се брой автомобили и все по-мръсен въздух.

Какво ще се случи е в ръцете на местната управа. Тя трябва да реши два важни казуса -  как да не допуска застрояването на малкото останали зелени площи и как да се осигурят нови такива. Защото зелените градски територии насърчават баланса между съвременния град и природния пейзаж, предлагайки най-доброто от двата свята, дори в условията на интензивна урбанизация и климатични промени.

Като част от стратегията да направи града социално и екологично по-устойчиво място, Община Пловдив скоро ще представи своя „Анализ за състоянието на основните зелени зони“ и ще даде предложения за тяхното развитие в полза на пловдивчани. Именно този документ, според специалистите и гражданите, ще разсече гордиевия възел между частната и общинската територия, което е бъдещето за „белите дробове“ на града.  

Какво показва статистиката?

През второто тримесечие на 2021 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 243 жилищни сгради с 1 056 жилища в тях и със 117 017 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 6 административни сгради с 3 637 кв. м РЗП и на 118 други сгради с 55 642 кв. м РЗП. Паралелно с това, цените на новото строителство в Пловдив са нараснали с над 57,7% за период от пет години и половина, което нарежда града под тепетата на второ място след София.

Предвид растящите цени и на терените в града, желанието на предприемачите за по-голяма височина и максимално усвояване на площите, е напълно обяснимо. От тях не се очаква да бъдат благотворителни дружества или да строят на загуба. Затова топката е в тези, които са отговорни за визията на града – общината, Общинския съвет, ЕСУТ и главният архитект, които е време да разберат, че

високото строителство е решение

за проблемите на града,

при това напълно ефективно.

Естествено при спазване на нормативите и осигуряване на достатъчно места за паркиране. 

Разбира се, тази строителната „пандемия” е функция на бизнес климата и добрите икономически параметри на града.  За разлика от икономическия сектор обаче, социалният и екологичният изостават видимо, което в бъдеще ще се отрази върху устойчивото развитие на Пловдив и качеството на живот в него.

Трябва да се отчете и фактът, че презастрояването не е нов проблем. Всяка поредна управа оставя поне по няколко „бомби със закъснител” за следващата власт. И въпреки безкрайните уверения от всички, чe зeлeнитe зoни ca приoритeт, към днешна дата нe ce виждa нитo eдин нoв парк c внушитeлни рaзмeри. Тъкмo oбрaтнoтo – в пaрцeли, кoитo дoceгa ce вoдихa в OУП зeлeнинa, вeчe мoжe дa ce cтрoи. В покрайнините на парк Лаута вече изникнаха няколко  8 етажни кооперации. 

Излиза, че бетонът може да

изяде дори зеленината около

най-любимия за пловдивчани

парк – Гребната база.

В последните години районът е предпочитано място за луксозно застрояване, различно от жилищните мастодонти, вдигнати в последните години в район „Южен”, обясняват брокери от Пловдив. Заради зеленината и спокойствието, което предлага зоната, квадратният метър на незастроени площи край Гребната база вече удря космически нива.

Трябва да се има предвид обаче, че все още голяма част от терените там са разпокъсани - има общинска, но и частна собственост. От жизнено значение за парка е общината да обедини собствеността, ако иска да я запази. Това, разбира се, важи за всички подобни зелени територии, от които пловдивчани имат все по-голяма нужда.

Същевременно в цели квартали като „Остромила“, „Беломорски“ и южната част на „Кючук Париж“ няма общодостъпни места за отдих и спорт, на хоризонта няма и решение на този проблем.

Подобна е ситуацията и със символа на града – река Марица. През 2019 г. малък участък (около 1 км) от южния й бряг беше облагороден, но останалата част покрай реката и досега  остава непокътната.

В този смисъл, без ясна визия за преодоляване на трудностите по опазването и развитието на „белите дробове“ на града, пловдивчани ще продължават да живеят с усещането, че се задушават в собствения си град заради мръсния въздух и липсата на големи зелени пространства.