Очаква се до месеци в България да има реформирано законодателства в областта на строителството и устройство на територията.

За целта в момента действа междуведомствената работна група, която изготвя промени в Закона за устройство на територията, в Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Работната група е създадена със заповед на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, като в състава ѝ са включени експерти от МРРБ, ДНСК, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и представители на браншовите организации, участващи в инвестиционния процес.

Заседанията се провеждат в сътрудничество със Съюз на архитектите в България и Регионална колегия „София-град“ към Камара на архитектите в България, подпомагащи техническото обезпечаване. 

Какви са основните искания на архитектите попитахме Чавдар Тенев, председател на Регионална колегия - Пловдив на Камарата на архитектите в България. 

- Арх. Тенев, в момента текат заседание на работна група към МРРБ, която има задачата да подготви предложения за законодателни промени в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Кои са най-сериозните проблеми в настоящите текстове на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и на наредбите, свързани с неговото прилагане?

- В рамките на Камарата ние имаме работна група, която се занимава именно с нормативната уредба. Разглеждаме предложение и от други браншови организации, които имат отношение към нормите в нашия бранш. Правим анализ на всички предложения, подготвяме и наши и търсим по-широк кръг от подкрепя от всички колеги, за да може да излезем с общи предложения. След това наши колеги представят резултата от този процес в работната група към регионалното министерство, където в момента тече дебатът за промените в Закона за устройство на територията и други подзаконови нормативни актове и наредби. В този смисъл, аз мога да представя намеренията на различните участници в основни линии. Като проектанти, тъй като това е основна част от гилдията, сме се стремили винаги и в предишни правителства с искане да се облекчи административната тежест в инвестиционния процес и основно това, което ни касае като проектанти – изискванията към проектите, съдържанието им, изискванията за одобряването им и разрешаване на строителство. Това е болната тема. Резултатът обаче като че ли е точно в обратната насока. Когато ние сме искали нещо да се облекчи в посока намаляване на съдържанието на проектната документация, вместо това са се явявали нови части и изисквания.  Не знам как да обясним този феномен. Очевидно е, че практиката до момента е незадоволителна, и с новото правителство, както обичайно с всяка нова власт, се тръгва с надеждата, че ще оправим проблемните звена. Всички гилдии – Камарата на строителите, Камарата на инженерите, Инвестиционната камара, и Камарата на архитектите, Камарата на геодезистите, на фирмите в надзора на проектирането или т.н. консултанти, предприемачите – сега всички са се изправили и са готови да представят исканията си. Много често нашите интереси се разминават и затова се търси баланс. Моето притеснение, че в министерството настанаха персонални промени, както винаги се случва, но проблемът е, че не виждаме новите хора да имат опита и подготовката. Трябва да познаваш инвестиционния процес от първата до последната му точка, за да може да регламентираш разумни, оптимални и ефективни правила. Имам опасения, че има слабости в това отношение.

- Чисто юридически ли са проблемите или реално трябва да бъде променен фактическият процес по процедури, проекти и т.н.?

- Това е големият проблем на нашата нормативна уредба, защото тя чрез юридическата материя урежда техническата материя. Основният закон, с който се регламентира целия инвестиционен процес – и проектантския, и строителния и надзорния, е основно изпълнен с техническа материя, дефинирана чрез юридическа форма. Големият проблем е, че юристите трудно разбират техническата материя и обратно – ние като технически лица трудно схващаме юридическия смисъл. Това прави трудно съчетаване на двете сфери в полза на добър краен резултат. Не случайно предишният закон, който беше Закон за териториално и селищно устройство с абревиатура ЗТСУ, беше наречен от юристите Закона за търсача на силни усещания, просто защото материята е трудно разбираема. Днес законът има друго име, но затрудненията за разбирането му останаха.

 - Кои са основните промени, които трябва да бъдат заложени в новата юридическа рамка и за които КАБ ще настоява?

- Отделните гилдии се стремят към различни неща. Както вече посочих, ние проектантите искаме да се намали административната тежест, т.е. да отпаднат някои части от проекта. Появиха се паразитни части, които преценяваме като ненужни да присъстват в проектната документация, за да се издаде разрешение за строеж. Например – проектът за безопасност и здраве, проектът за управление на строителните отпадъци, проектът за озеленяване на свободните дворни пространства. Не казваме, че не трябва да ги има и да се правят, но няма нужда да бъдат проектната документация, за да се разреши строителството. Това са ангажименти на строителя по отношение на здравната среда, но те са ясни изисквания и правила, които просто трябва да се спазват. За всички неща си има и други наредби и строителят просто трябва да ги спазва. Шофьорът на камиона, който извозва строителни отпадъци, не си носи под мишница нашия проект, за да чете как и къде да ги транспортира. При озеленяването например има моделиране, а и изчакване на конкретни сезони за облагородяване и стигаме до парадокса, че не може да се въведе сграда в експлоатация, защото по проект има едроразмерна растителност, която не може да се засади през зимата например. Нашите искания са такива недомислици да отпаднат. Искаме също да се премахнат съгласувания с институции, с които вече са били правени съгласувания. Когато се правят подробните планове, те се съгласуват с доставчиците на енергия, вода, с РИОСВ и др. След това още веднъж се съгласуват при инвестиционния проект, което считаме, че е излишно. Друга тема, свързана с намаляването на административната тежест - и сега има текст, който казва, че на основание на одобрен идеен проект, може да се издаде разрешение за строителство. Проблемът обаче е, че текстът не е много чист, защото идейният проект, по който може да се издаде разрешение, в сегашния му вид не е заложена достатъчно информация в него, така че да няма рискове. Затова предлагаме да се дефинират две фази на проектиране, а не както са сега три. Искаме да има регламентирана проектна фаза за издаване на разрешение за строеж и след това фазата на самото строителството да бъде доизяснена и включено в нея необходимото. Това е труден въпрос, но искаме по-облекчен механизъм за първата фаза и едновременно с това да не създава неблагоприятни условия.

- Като възможността за строителството без одобрени проекти по обществени поръчки ли?

- В момента го има и това е един от проблемите, защото е казано, че на основание на идеен проект могат да се възлагат обществени поръчки. Това обаче не може да стане така, защото за обществената поръчка трябва да има подробна количествена сметка, няма ги необходимите неща за възлагане и да има конкуренция между строителите. Трябва работен проект и подробната количествена сметка, която излиза с него. Там са включени какви материали се залагат и колко. Не знам случай, по който по идеен проект да е възлагана обществена поръчка, въпреки че съществува като възможност. Освен ако не е нагласена, както подозираме често. Но така или иначе заложените в момента разпоредби и възможности не работят.

- А какво е мнението ви за процедурите на инженеринг?

- Категорично настояваме инженерингът да отпадне като форма за възлагане на обществени поръчки. Наясно сме, че има такива обществени поръчки, за които инженерингът може да остане, но не може по принцип да остане. В смисъла на това, когато реши възложителя да го прави на инженеринг. Големи и сложни задачи трябва да бъдат предварително решени с проекти, обявени на конкурси, обикновено на архитектурни такива, защото това е основата. За нас това е правилният подход – обявява се конкурс, възложителя избира най-добрия проект и вече по него да се провежда процедура за изпълнението му. Това, което в момента се практикува по ЗОП, е следното – обявява се обществена поръчка на инженеринг, например за строеж на някаква важна обществена сграда, но параметрите които се залагат са основно стойността и не знаеш реално какво ще бъде направено с тази стойност. Кандидатите предлагат услуга на определена стойност, без да се знае точно какво ще бъде построено. Абсолютно неправилен подход. В момента няма и обективно състезание между строителите. Търгът между строителите не се базира върху едно проектно решение, тъй като всеки си мисли негов си проект. Трябва да има една база за съревнование между строителите. Затова сме категорични по този въпрос и се радваме, че и останалите участници от други гилдии, споделят мнението за инженеринга. Няма проблем той да остане за обекти, които не са от голяма значимост, но за останалите трябва да бъде напълно изкоренен като практика.

- Например реставрацията на сградата на БНБ трябва да е по такава процедура?

- Да. Наскоро имахме критики към общинската администрация с обявена обществена поръчка за втория корпус на училището „Княз Александър I“ и това е един типичен пример. Общината обяви инженеринг, а това освен, че е важна обществена сграда, има дадености – съществуващата сграда е паметник на културата, а дворното пространство може да бъде решено по различен начин. Ако не се реши на конкурс и да се избере най-доброто решение на колеги архитекти, може да се нанесат щети на обществения интерес. Общинските ръководства винаги се оправдават със средствата – ще изтървем средствата, и т.н. Но тук говорим за идея от няколко години да се изгради втори корпус, а общината не предприе нищо. Не обяви конкурс и при изтичането на сроковете инициира инженеринг. Дори с риск да не се реализира сега тази инвестиция е по-добре да се отложи, но да се направи както трябва. Това е много показателен пример, за съжаление в Пловдив масово се нарушаваше. Художествената галерия е друг пример – да не говорим, че не беше нужно да се събаря старата сградата и да се прави подобна със същите параметри. Унищожихме сграда, която имаше изключително добро архитектурно решение, а новата се направи на инженеринг и не мисля, че има по-добър резултат.

- Къде има разминавания между гилдиите по исканията за промени в ЗУТ?

- Например строителите и предприемачите искат държавата тотално да бъде изолирана от инвестиционни процес, но не може така. Държавата трябва да определи правилата, по които трябва да се изгражда материалната среда, такава щото тя да не предполага бедствия, аварии и друг тип застрашаващи фактори. Например при земетресение, държавата трябва да е гарантирала сградата да е създадена устойчива. Да се избегнат рисковете от възникване на пожари, не само при жилищните, но и при производствени и складови сгради. Правилата са създадени така, че в сградите да се намалят рисковете от възникване на пожар или друга авария, а при настъпването им бързо и за много кратко време да може да се евакуират от тях. Тя трябва да създаде правилата и да следи за спазването им по време на строежите. Не можем изцяло да приемем, че този контрол ще премине в частни ръце. В момента една част от тази функциите на държавата е приватизирана в лицето на фирмите за независим строителен контрол. Но тя е приватизирана напълно порочно. Този независим контрол не е независим, защото му плаща възложителя. Частните надзорни фирми са склонни да правят компромиси в полза на възложителя, защото именно той е техния работодател. Това трябва да се промени. Според мен има съвсем резонен начин това да се реши – тези фирми да се финансират от държавата. Когато възложителят се яви пред държавните органи за заверка на заповедната книга по инвестиционния процес и се даде старт на строителната площадка, това може да е моментът, в който строителят отдава контрола на Дирекцията за национален строителен контрол, определя му се такса и се заплаща. Този фонд може да бъде използван държавата да възложи на определена фирма да упражнява надзор, но това трябва да мине през държавата.