Откриването на Епископската базилика на Филипопол очаквано се превърна в събитие за Пловдив. Седмица след откриването, десетки пловдивчани ежедневно посещават сградата, за да разгледат прекрасно експонираните мозайки. Безспорно Базиликата ще се превърне в една от основните туристически атракции на града / разбира се, няма да измести Капана/ и то напълно заслужено , тъй като екипът, който е работил по проекта е свършил работата си брилянтно. Въпреки това обаче коментарите за външния вид на сградата, приютила хилядолетна история, продължава да върви с пълна сила. Голяма част от пловдивчани не одобряват архитектурата  и я сравняват с конструкцията на хипермаркет. Недоволстват и от близостта на базиликата до Католическата църква, чийто вход на на няколко метра. 

TrafficNews селектира няколко сгради, чиито архитектурни качества са доста спорни и без тях центъра на града би изглеждал далеч по-добре. Някои от тях сме наследили от социализма, а други са продукт на най- новата ни история. Не претендираме за изчерпателност , очакваме и вашите предложения и анализи. 

1. Партийният дом

 Съдбата на мастодонта, който скрива великолепната гледка от Главната към Родопите, периодично се обсъжда от поредната градска управа, но засега остава неясна. Една от идеите бе той да се събори и на неговото място да се построи сграда за пловдивската опера. Според други пък сградата може да се реновира без да се събаря. Пловдивчани не изпитват носталгия по сградата, от чиито кабинети са променяни съдбите на хиляди хора и тя едва ли ще липсва на някого.  

 2. Пешеходният мост на Марица

Във всеки европейски град зоните около реките са едни от най- красивите, а голяма част от мостовете са атракция за туристите. За съжаление единственият пешеходен мост в Пловдив събира критики вместо възхита. Отдалеч мостът прилича на грозен влак с ръждясали вагони , а вътре - на улица от Капълъ Чарши, но без тамошната екзотика. Идеята на градската управа е да откупи фирмата, която държи концесията на моста и да възстанови собствеността си върху него. След това да премахне "влаковата композиция" и да го направи открито пространство за разходка и релакс. да се надяваме , че идеята ще бъде реализирана. 

3. Бизнес центърът на Археологическия подлез

Строена в началото века, тази сграда трудно се вписва в пространството, което е един от подходите за Епископската Базилика и Стария град. Районът би изглеждал далеч по-добре без стъкления куб, но каква ще бъде съдбата му ще реши общината след като приключи концесията. 

 4. Централата на "Виктория груп"

Помпозната сграда на "Виктория груп" на бул. "Княгиня Мария Луиза"  е сред шедьоврите на ранния мутробарок. След арестите на собствениците на компанията Ветко и Маринела Арабаджиеви, офисите са заключени и сградата не функционира. 

 5. Черният обелиск на хотел "Марица"

Другата сграда на известната фамилия - хотел "Марица" и разширението му спокойно могат да бъдат използвани като декор в някоя от сериите на "Властелина на пръстените".  Или като илюстрация на учебник за масонски символи. 

 6. Банката на ул. "Йосиф Шнитер"

Наследство от 90-те, сградата, в която сега се намира един от клоновете на Пощенска банка, стои нелепо сред къщите от началото на 20 век на ул. "Йосиф Шнитер" в центъра на Пловдив. Стъклена кула, златни колони, синя дограма. Много ретро, но не в добрия смисъл. 

 7. Хотел "Лайпциг"

Едва ли ще бъде съборен, но собствениците му могат да помислят за промяна на визията. Социализмът приключи преди 30 години. 

8. Водната палата

Макар и еблематична като място, Водната палата не е сред градските архитектурни шедьоври. Занемарена, нашарена с графити, тя създава негативно усещане сред преминаващите.  . 

 

9. Епископската базилика на Филипопол

Сградата предизвика доста коментари и дебати още в проектна фаза.  Античните мозайки и достъпната среда около Базиликата, елегантните външни пространства , може би ще накарат част от критиците да променят мнението си. 

 

 

10. Малката Базилика

По-малката й "сестра", която се намира на не повече от километър в източна посока също е плод  публично-частно партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата. Проектът е успешен, но сградата също не блести с архитектура.