Абсурдна естрадна песен, посветена на кризата с коронавирус, и записана с цел да вдъхне надежда, взриви ценителите на хубава музика. „Кураж” е творение на певците Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Петя Буюклиева, Джина Иванова, Христо Кидиков, Искрен Пецов, Сунай Чалъков. Текстът е дело на Иван Беловски, а музиката и аранжиментът – на Камен Николов.
Въпреки че е създадена с идеята да „остане за поколенията като свидетелство за нашия живот по време на коронавируса”, както признават авторите пред медиите, песента е стряскащ пример как една добра инициатива може да придобие изкривен смисъл, пише Plovdivtime.bg.
Всичко започва от клипа, защото още преди да зазвучи първата строфа, зрителят е атакуван с потискащи кадри, с които ни заливат всички медии – носилки, цифри, кръвни банки.
Следващата порция „изкуство” идва с текста, от който научаваме, че ни стряска „невидим убиец”, тръгнал в обход. Злокобният сюжет продължава с картина на „старици провесили сухи ръце”, които: „В последната своя зима издъхват и чезнат в земята с черно лице". И за да ни стане по-хубаво, улиците пустеят, при това не само у нас, но и в Европа и в "далечен Китааааааай”, а „уплахата сее навсякъде глад”.
Та ето това успя да създаде творческият гений! И накрая призова: „Кураж”.
Безвкусието на песента, независимо че в нея чуваме прекрасни български гласове, е толкова крещящо, че музикалната гилдия с християнско прискърбие просто призова: „Понякога мълчаливата съпричастност е по-добра от “пеещата”.
Ето го и текста на песента „Кураж”, който в литературните анализи учениците биха дали за пример за оксиморон:
Светът променен,
замислен е днеска.
Невидим убиец
е тръгнал в обход.
Изпълва със страх
душите човешки.
Отчупва парчета
от този живот.
Светът ни се срути
тази година,
с начало прокобно -
ще има ли край.
Невинни жертви
болестта не подмина,
в цяла Европа,
в далечен Китай.
ПРИПЕВ :
Безбройни беди
светът е понесъл.
И раждал надежда
в най-тежкия час.
Във вяра свещена
човек се е врекъл.
И той устоява
на злото с кураж. (2 пъти)
Пустеят гнезда,
потоци пресъхват.
Старици
провесили сухи ръце.
В последната
своя зима издъхват
и чезнат в земята
с черно лице.
Светът е притихнал
с улици пусти.
Уплахата сее
навсякъде глад.
Прошепва си всеки
с бледи устни:
Дано лошото, Боже,
да е назад.
ПРИПЕВ: (2 пъти)
ОБНОВЕНА: Само няколко часа, след като бе публикувана, песента бе свалена от YouTube. Вижте подробности в линка: