Темата за глобалното затопляне става все по-популярна в последните години. Всеки нов отбелязан температурен рекорд през летните месеци индикира, че в световен мащаб тази тенденция продължава и живачният стълб все по-често прави драстичен скок. Природните аномалии пък са допълнителен знак, че нещо се случва с климата. Каква е тенденцията и какво показват данните за изменението на климата конкретно в Пловдив и региона, разказа специално за TrafficNews гл. ас. Надежда Шопова от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

За периода 1971-2015 измерените максимални стойности над 40.0 ⁰С за Пловдив са 16, като сред най-топлите години са 1987, 1988, 1994, 1997, 2000, 2007, 2012. Най-високата регистрирана стойност за този период е 44.0⁰С измерена на 5 юли 2000 г.
По отношение на климата в градска среда трябва да се каже, че условията предполагат малко по-високи стойности на температурата спрямо полските условия. По данните, с които Националният институт по метеорология и хидрология разполага става ясно, че в Пловдив след 2008 година досега са регистрирани 18 случая с максимални температури над 38.0⁰С, измерени на 2 метра над земната повърхност на сянка. Те са отчетени на открито в полски условия, което предполага в същинската градска част стойностите да са дори по-високи.

В 10 от случаите стойностите са равни или по-високи от 38.0⁰С, като най-високата - 38.6⁰С е измерена два пъти на 23.08.2012 и 25.08.2012. Максималните стойтости, равни или по високи от 39.0⁰С са 4 като двете най-високи от 39.5⁰С са измерени на 12.07.2017 и 25.07.2009. И най-високите, равни или по-високи от 40.0⁰С са също 4 като най-високата 41.2⁰С е измерена на 30.06.2017. Отбелязаните абсолютно максимална стойност за Пловдив до 1970 е 41.3⁰С.

За условията на градски климат, значението на зелените и водни площи е съществено, тъй като подобрява микроклимата и условията, подчертава специалистът. В този смисъл, всички зелени политики са в полза на гражданите. Като цяло парковата растителност, водните площи и политиката на града в тази посока е благоприятна и полезна, подобрява микроклимата в големите горещини през лятото.

И още интересни факти за климата, които гл. ас. Надежда Шопова подбра специално за TrafficNews. Климатът винаги се е променял. Организирани, паралелни, инструментални метеорологични измервания съществуват от средата на 19 век. Затова за минали периоди оценка се прави чрез различни косвени индикатори: геоморфологични, палеонтологични, исторически източници и др. Чрез анализ на такава информация е установено, че повишението на температурата за 20 век е с най-голямо значимо в сравнение с предходните 1000 години. За времевия интервал 1906-2005 година средната глобална температура се е повишила с 0.74⁰С.

Скоростта на нарастване на температурата след 1976-а е нарастнала трикратно. В годините след 1990г. са регистрирани най топлите години. В световен мащаб е установено и намаляване на снежната покривка, особено през пролетния период. Разбира се нараства честотата и интензивността на неблагоприятните явления с метеорологичен произход, каквито са периодите на засушаване, проливните валежи, водещи до наводнения, повратните затопляния през зимата, високите летни температури и др.

Не рядкото и у нас капризите на времето се отъждествяват с климатични промени. Последните изследвания показват за България разлика от 1.5⁰С в положителна посока в средната температура за страната за периода 1988-2017г. в сравнение с този от 1961-1990г. От края на 1970г. се наблюдава тенденция на затопляне и по-мека зима. Последните години са с положителни аномалии в средната годишна температура спрямо базисния период. Засушливите периоди са били най-продължителни през 1940г. и тези след 1980 г. Количествата на валежите до 1990г. показват тенденция към намаление, докато след средата на 1990г. в много от районите се наблюдава обратната тенденция към повишение. Това обаче не компенсира недостига на влажност и като цяло условията на овлажнение се влошават.

Що се отнася до екстремалните прояви - с 30% се е увеличил броят дни с количество валеж за 24 часа над 100mm спрямо базисния период. Има случаи и на валежи от град през студеното полугодие-зимния период, което не е типично за сезона явление. Разбира се, регистрираните тенденции не са еднозначни за всички райони на страната. Тежестта на метеорологичните елементи е изключителна по отношение на промените в условията на растеж и развитие на земеделските култури и устойчивото производство.

Фитоклиматичния сезон пролет настъпва по-рано, в началото на вегетацията се наблюдават понижения на температурите, които са неблагоприятни за много от ранноцъфтящите овошки и ранни пролетни култури. Високите температури през летния период и влошените условия на овлажнение водят до скъсяване на междуфазовите периоди, а в критичните фази – до понижаване на добивите. За земеделието рисков фактор и интерес представлява честотата на безвалежните периоди. Тези периоди се наблюдават през летния период и често преминават и в есента - (август-октомври). Районите с най чести засушавания са Черноморското крайбрежие и Южните части на долините Арда, Тунджа и Марица. Тази тенденция е валидна изцяло и за района на Тракийската низина и Североизточна България. За периода след 1971г. са регистрирани над 4500 случая с максимални температури над 35.0⁰С като 18 пъти измерената максимална температура е била над 43.0⁰С.