Плановете България да се впусне в обща балканска кандидатура (с Румъния, Гърция и Сърбия – бел.ред.) за световното първенство по футбол през 2030-а г. за мнозина са опит за PR, премесен с политическа пропаганда, отколкото реално желание или план за действие.

Но лидерите на четирите страни – Бойко Борисов, Алексис Ципрас, Александър Вучич и Виорика Дънчила са повече от категорични: Искаме първенството на Балканите и ще го спечелим!

Въпреки че надпреварата за издигане на кандидатури за домакинство на Световното първенство през 2030 г. все още не е официално открита, в Южна Америка вече се рекламира кандидатурата на Аржентина, Парагвай и Уругвай, който беше домакин на първото Световно първенство през 1930 г.

Също така представители на английския футбол започнаха проучване на възможностите за участие в надпреварата на Англия в партньорство с Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Ирландия.

Когато в края на 2018 г. руският президент Владимир Путин определи изборната си победа за едно от най-значимите събития на годината, той добави към него и Световното първенство по футбол в Русия.

И наистина - провеждането на спортния форум в Русия не беше победа само за Путин, но и за повечето руски граждани, които успяха да усетят по-светла действителност, макар и за кратък период. През този месец страната се отвори за света, по улиците на големите руски градове се срещаха отзивчиви полицаи и групи от различни националности с приповдигнато настроение, а споменът за по-суровия облик на органите на реда сякаш беше изчезнал. Или поне беше изместен от масовата еуфория.

За да приеме мачовете от Световното първенство по футбол Русия инвестира $4,22 млрд. за изграждането на 9 нови стадиона, 96 тренировъчни комплекса и обновяването на 3 стадиона, пресмeтна Bloomberg.

На какви инвестиции сме готови ние?

Към момента само спортният министър Красен Кралев е коментирал, че съдомакинството ни ще включва изграждането на четири стадиона с капацитет поне 40 000 зрители.

А цената?

Построяването на нови съоръжения правилна стъпка по пътя към големите първенства през 2028 г. и 2030 г., но може би не е достатъчна. За приемането на събития от такъв ранг и справянето с огромен брой туристи са необходими и подобрения на транспортна инфраструктура – магистрали, летища, автогари, жп гари, защо не и нови метростанции, за да погълне туристическия поток по време на първенството.

Домакинството на първенството обаче не включва само пътища, а и нови болници, хотели, паркове и зелени зони…

Някои хора ще кажат, че 2030-а е далеч, но има въпроси, което не търпят отлагане: Ще бъде ли изградена достатъчно добра инфраструктура, която да се справи със засилен туристически поток? Ще успее ли България да привлича туристи и след първенствата (в случай, че страната бъде домакин)? Ще се провеждат ли в бъдеще спортни събития, които да провокират силен зрителски интерес, така че новите съоръжения да не останат празни? Може ли правителството да даде гаранция, че в дългосрочен план спортните съоръжения ще се стопанисват правилно и няма да останат на произвола на съдбата, както се случва с някои от стадионите в Русия?

Какво мислят експертите в строителния бранш?

Организирането и провеждането на мачове от европейско или световно първенство е една страхотна възможност за развитието на спорта и икономиката на страната, коментира архитект Ивайло Мишев в интервю за Bloomberg TV Bulgariа.

"Въпросът е дали има технологично време за изграждането на съответната спортна инфраструктура, което включва не само самите стадиони, но и цели прилежащи територии. Според мен тази амбиция на България, ако е подплатена с финансиране и реален график за изготвяне на проекти и строителство, е възможно да се реализира. Но трябва да се започне възможно най-скоро - още тази година", посочи той.

Според него е необходимо да се построи нов стадион с капацитет от около 50-60 000 зрители, за да може България да приема полуфинали и финали на европейски и световни първенства.

"При всички положения стадионите, които се определят за модернизиране, е необходимо да бъдат разположени в големите агломерации – София, Пловдив, Варна, Бургас, тъй като там е изградена и съответната транспортна структура", посочи Мишев.

Изчисляването на стойността на ново съоръжение е много относително, като това включва самата сграда, прилежащата обслужваща структура и външни връзки, обяснява той.

"Изграждането на нов стадион ще струва 1500-2000 евро на седалка, а за реконструкция 1000-1300 евро на седалка. Това са примерни стойности, които зависят от много фактори".

Изчисленията показват, че за изграждането на нов и модерен стадион с капацитет 50 хил. души ще са необходими максимум 100 млн. евро. Най-евтиният вариант за съоръжение с такъв капацитет ще е на стойност 75 млн. евро.

Според тази формула обновяването на националния стадион "Васил Левски", който разполага със 43 230 седящи места, ще струва близо 56.1 млн. евро.

Към тази хипотетична сметка следва да се добави и изграждането на още три стадиона с по-малки капацитети, чиято стойност на всеки един грубо ще е в диапазона между 45 млн. евро и 60 млн. евро.

Така общата сметка за три средни по големина стадиона, един с капацитет за 50 хил. души и обновяването на националния стадион "Васил Левски" би набъбнала до 336.1 млн. евро.

Разбира се, това са чисто спекулативни и хипотетични изчисления, формирани на базата на мнения на специалисти в бранша. Но могат да служат за добра отправна точка на анализ. А парите имаме ли ги?