92-годишен емигрант дари средства за асфалтиране на  улица в Монтана. Мъжът е напуснал страната ни преди повече от 70 години, но не е забравил родното си място.На пръв поглед, улица като всяка друга - с кръпки и дупки, с голям трафик и не асфалтирана цялостно отдавна.

Отскоро улица "Извора", която е най-старата в Монтана е по-специална от другите, защото парите за ремонтна й вече са намерени – дарява ги мъж, напуснал родината преди повече от 70 години. За улицата Кирил Маринов дарил 150 хиляди евро. "Моята гордост е да помагам на България и няма да спра...Аз пари на частни хора нямам и не давам, за обществото да. И ще помагам докато съм жив", сподели пред Нова телевизия възрастният мъж.

"”Извора” е стара улица. Също е свързана с много комуникации, с много хора, малко или много така и неговото минало, когато е бил доста по-млад", коментира Златко Живков, кмет на Монтана

Над половин километър от улицата ще се асфалтира изцяло. До нея е и най-стария площад в Монтана, който също ще се обнови. "Цялостен ремонт на улицата, с подмяна на бордюри, изпълнение на нови тротоари, ново пътно платно, където е необходимо ремонт на отводнителната система", коментира Камен Каменов.

Хората дори предлагат улицата от Извора да се прекръсти на Кирил Маринов. Те политически емигрант. Напуска България със свито сърце, когато бил само на 17 години. След като се установил в Германия изкарвал парите си като търговец на зеленчуци. За 20 години Кирил Маринов е дарил повече от един милион лева. С негова помощ в Монтанско са изградени детски площадки, спортно игрище, помага и на деца в увреждания. "Купувах от селяните картофи и продавах по къщите. До втория етаж носих по 50 килограма. Много съм работил, но добре съм спечелил и не съжалявам", обяснява Кирил Маринов.

"Дълбоко в себе си се надявам, че един ден, той ще бъде редом до великите ни възрожденци Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценович, десетките дарители, но от най-високо качество българи", сподели кметът на Монтана.

Маринов родом е от монтанското село Винище. Там една часовникова кула напомня за него всяка минута. По негова инициатива е изграден и паметник на всички загинали във войните и политическите борби от родното му село. Дал и още. "И тук асфалта да ни асфалтират главната улица от долния край на селото до горния край. Направил ни е часовник, черквата, паметник и написа имената и на моя дядо", допълва емигрантът.

А домът  му в селото, стара кирпичена къща, напомня за дългите години, които са изминали от неговото бягство от България.

За последно Кирил Маринов бил в България преди седем години. Но никога не е искал да се върне да живее отново тук. Желанието му след като умре да се продаде къщата му във Франкфурт, а парите да отидат в родното му село. "Аз се намирам на моята последна стъпка, аз нямам деца и искам да оставя всичко, каквото имам...и тези 440 хиляди лева искам да бъдат разпределени за обществото във Винище", разказва още дядо Кирил. За родното му село това дарение ще е като дар от Бога, коментират местните.