Как се стигна до там, че един от най-старите певчески хорове да е заплашен от изчезване? Докато на български паметници още стоят заветите, че "народ, който не поддържа традициите си е обречен на забвение", то на практика виждаме как една организация, съхраняваща традициите на българския народ е на път да затвори книгата на своето съществуване. 115 години след създаването си, Пловдивско певчевско дружество "Ангел Букорещлиев" е принудено да търси финансиране, за да продължи своята дейност.
Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев" е създадено през далечната 1895г. в къщата на Никола Попов, където 18 ентусиазирани почитатели на музиката решават да създадат хор от любители музиканти. За диригент е поканен Ангел Букорещлиев - учител по пеене в Пловдивската мъжка гимназия.За първи негов председател е избран словенецът Антон Безеншек. Хорът не е спирал своето развитие до ден днешен.Преустановявал е своята дейност единствено по време на двете световни войни. В началото хорът не е имал място, в което да провежда репетициите си. Хористите са пяли в различни помещения, а през 1928г., кметът на град Пловдив разрешава в подножието на Сахат тепе да се построи сграда за Певческото дружество.Самодейците сами осигурили финансирането, за да построят сградата, трудът също бил тяхно дело. До ден днешен хоровите изпълнители провеждат репетициите си в тази къща. Друг е въпросът, че ако през някогашната 1928г, сградата е била нова, сега вече има нужда от ремонт, който е свързан с финансиране. Хористите са принудени да търпят лошите условия на залата, породени от течащите води, които рушат постройката, температурите през зимата падат до 10-13 градуса заради старата дограма, но въпреки ужасните условия дружеството все още има пълноценен и хоров живот. До преди две години дружеството е получавало финансиране от Общината, но за изненада на хористите, не е включено в бюджета за култура за 2015г. Репортер на TrafficNews.bg потърси за коментар председателя на дружеството Таня Константинова.
- Хоровото пеене днес не е сред актуалните стилове музика. Какви хора членуват в дружеството?
Хористите са не само музиканти,завършили специализирано образование. Сред нас има учители, преподаватели, медицински кадри, представители на бизнеса, пенсионери. Всички те имат огромно желание да създават музика. Пеенето е техния живот. В певческото дружество за момента членуват 35 човека, а възрастова граница няма – има певци от 18 до 73 години.
- Какви песни са включени в репертоара на хора?
Наскоро направихме тотална промяна на репертоара, тъй като до сега включваше повече църковни песни, което доста ограничаваше публиката. Сега вече сме добавили много възрожденски песни . Искаме да изчистим всичко старо, добавили сме "Къде си вярна ти любов народна?", "Каква мома видях мамо", "Българска китка" на Цветан Цветков, "Ела се вие превива", "Цъфнало е кокиче" и други.
- Как смятате, че може да върнете интереса към любителите на този тип музика?
До този момент не можем да се оплачем от липса на публика.Всеки път, в който обявим наш концерт залата винаги е била пълна. Нямам спомен да сме пяли някога на празна или полу-празна зала.Проблемът е, че финансово не можем да си позволим да платим залата.През 70-те години хорът е достигнал 130 човека да излизат на сцена, което е колосална цифра за такова дружество.
- Имате ли наблюдения в Европа, в света изобщо как се развива хоровото пеене?
В Европа е пълно с хорови фестивали. Интерес има голям,но всичко струва пари. В момента е много по- скъпо, докато преди е било безплатно.Сега само такса участие е 300-400 евро. Затова участват само хорове, които са субсидирани от бюджетите на общините и представители на бизнеса.И докато сега трудно намираме финансиране, за да съществуваме. Преди Пловдивско певческо дружество е било финансирано и от велики личности като Цар Борис Трети, министъра на народното просвещение, Митрополит Максим Пловдивски. Дружеството има история, но се надяваме след като през 2016г навършим 120 години да не приключим нашето съществуване, а тепърва да се развиваме и най-вече да съхраним българския дух и национализъм. Въпреки това не спираме да търсим финансиране. Чувствам го като личен дълг, не само като председател, а като лична кауза. Трудно вече някой би се заел с работата на дружеството без пари.
- Какъв е бюджетът от който се нуждаете за да функционира дружеството напълно нормално?
За нормалното провеждане на репетиции, включването на хора в различни форуми и конкурси са ни необходими между 6 и 8 хиляди лева годишно.В тези рамки няма да имаме проблем да съществуваме и много се надяваме на г-н Стефан Стоянов да окаже своята подкрепа.Тъй като от спонсорите всичко е добре дошло, но то е недостатъчно.
-Чувствате ли се като съвременен възрожденец?
Възрожденец и спомоществувател са едни от любимите ми думи. За възрожденец е силно казано, но смятам,че нося в себе си по наследство такива гени.В моето семейство прадядо ми, баща ми и дядо ми сме дали нещо на Пловдив.
- Преди няколко месеца се върнахте от турне в Италия, как се приема музиката ни там?
Изключително добре.Много им хареса българския фолклор. Пловдивско певческо дружество пя пред над 700 човека в катедралата в Асизи, където до ден днешен друг хор не беше пял.
Още при създаването на Пловдивската опера е получила голяма част от ядрото си от Певческо дружество, както и част от Симфоничния оркестър, защото певческо дружество освен смесен хор е имало женски и мъжки хор,отделно и симфоничен оркестър.Певческо дружество е не само хор, то е символ на традициите, съхранили българския дух и националност през времето. Затова и искрено се надяваме от Община Пловдив да преосмислят решението си и променят новия бюджет за да могат да продължат дейността си.
Елизабет Аромова