Пловдивският спорт отново успява да е на много високо ниво и през последните 10 години. TrafficNews реши да стартира рубрика, в която ще Ви представи спортните герои на Пловдив. В "Спортните герои на Пловдив" ще Ви представим спортистите, които прославят Пловдив в България и в чужбина. Както популярни имена, така и спортисти, които тепърва показват сериозни надежди за бъдещето с постиженията си. 

Габриела Петрова е сред най-добрите български спортисти в последните 10 години. Габи е състезателка на СКЛА Локомотив (Пловдив) и е най-добрата ни атлетка в тройния скок. Тя е европейска шампионка до 23 години в Тампере, Финландия. Европейска вицешампионка от шампионата в зала през 2015-а в Прага, Чехия и четвърта на Световното първенство на открито в Пекин, Китай през същата година. Габи е Спортист на България през 2015-а година, атлет номер 1 на България за 2015-а и 2020-а години. Едно от най-разпознаваемите лица в българския спорт. Неин личен треньор е Атанас Атанасов, за който Габриела Петрова казва, че и е като баща и помага изключително много да израсне до такава степен в леката атлетика. Най-добрата ни атлетка за изминалата година даде интервю пред TrafficNews, в което говори за успехите си, тежките моменти и как преживя странната 2020-а година. 

 - Какви бяха твоите първи стъпки в леката атлетика?

- Тази година септември месец ще станат 15 години откакто съм в Пловдив. Преди това започнах в Харманли около година и половина преди това. Първият ми треньор беше Иван Иджиев. Той ме намери за леката атлетика и ме накара да се влюбя в спорта и до ден днешен това си остана моята най-голяма любов.

- Как успя да останеш толкова време в спорта?

- Не е само от това, че съм имала желание. Получих огромна подкрепа от моето семейство, защото аз дойдох в Пловдив на 14 години във възраст, в която можеш да залитнеш в друга крайност. Майка ми дойде да живее с мен и живяхме заедно 5 години, докато завършва средното си образование. Тези критични години за едно малко дете успяха да ме запазят за спорта. Много съм благодарна и на моя треньор Атанас Атанасов - който освен, че ми е треньор изиграва и функцията на баща, психолог и педагог. В нито един моменти не съм била разколебана и да мисля за отказване. След това започнах да постигам по-големите успехи получих помощ от федерацията и от Министерството на спорта. Аз съм изключително благодарна, че в последните години страшно много се работи да имаме една стабилна подготовка във всякакъв аспект и да се чувстваме спокойни. Нашата работа е единствено и само да тренираме.

- Помниш ли кой беше твоят първи медал?

- През 2005 година във възраст под 14 години. Аз участвах на спринтови дисциплини и дълъг скок. През зимата 60 м. и 200 м., а през лятото 100 м., 200 м. и дълъг скок това бяха и първите ми медали. Голяма радост беше за едно дете, което тепърва започва да спортува. Това още повече ме накара да заобичам спорта и в частност леката атлетика.

- През 2013-та година ставаш европейска шампионка в зала до 23 години. Какви бяха емоциите?

- Много смесени бяха емоциите до самия финал. Бях докарала всички до едно прединфарктно състояние. До последния опит се движех по-назад в класирането. Имах проблем с разбега и беше останал само последният опит. В него или ставах европейска шампиона и взимах медал или нищо. Радостна съм, че успях да го направя. От там тръгна моята кариерата при жените.

- През 2015-а е най-силната ти година. Вицеевропейска титла на европейското в зала и четвърто място на световното.

- Най-силната ми година до момента в моята кариера. Имах много силен зимен и летен сезон. Имах силни резултати и призови класирания и в Диамантената лига. Успях да реализирам труда, който положих. 

- През 2015-а успя да станеш и Спортист номер 1 на България. Как се почувства, след като получи това признание?

- Честта е много голяма - отговорността два пъти повече. Един такъв приз е признание за труда ми. Това е едно изключително задължение да даваш всичко от себе си и да опиташ да се задържиш на нивото, което си бил.

- Година по-късно дойде един доста тежък момент за теб - случката с мелдония. WADA беше сгрешила и получи официално извинение.

- Да, неприятният момент с мелдония. Много бързо хората побързаха да ме заклеймят без да са ме чули. Няма да забравя никога, когато излязох да дам пресконференция какво се е случило. Залата беше пълна, а когато след това нещата излязоха наяве и аз доказах правотата си и получих извинение от WADA нямаш такъв интерес. Не обичам да гледам назад. Излязох доста по-силна от ситуацията, опитвам се да се върна в позициите, в които бях преди да се случат тези неща. Щом тогава не съм се отказала и други хора решават съдбата ти. Тази любов, която имам към спорта ме държи още в залата и атлетиката. Имам още какво да дам и какво да взема. Ще го правя докато тези усещания са в мен.

- Какви са условията, при които тренираш в Пловдив?

- Вече две години се радваме на модерна зала и на чисто нова настилка с последно поколение трап всичко по изискване на IAAF. Съблекалните са в строеж. Мисля, че срокът е около март месец. Надявам се да се активизират и да се завършат навреме, защото ние необходимо. Следващият етап е и отоплението, от община Пловдив сме получили уверение, че това ще се случи. Благодарение на общината и министерството ние продължаваме да модернизираме залата и се опитваме да я докараме до такова ниво, че наистина всяка една нужда на спортистите да бъде покрита.

- Какво обичаш да правиш извън пистата и следиш ли други спортове?

- Винаги където има българи подкрепям и гледам. Сега през зимата са ми интересни зимните спортове. Нямам много свободно време. Чета книги, виждам се с приятели. Опитвам се да си наредя така нещата, за да отида до Харманли да се видя с родителите си или да направя чисто женски неща.

- Как ти се отрази славата?

- Приятно е, когато те разпознават. Най-вече когато виждам децата в залата колко много ми се радват. Не мисля, че ме е променила по някакъв начин. Днес си на върха, утре си долу славата е нещо много преходно. Няма как когато си спортист да не станеш разпознаваем, това е нормално. Ако искам да вървя напред тези неща трябва да са на по-заден план. За да се задържиш на върха е два пъти по-трудно.

- Беше доста странна година, от олимпийска се превърна в предолимпийска, а локдаунът затвори всички за три месеца. Как ти се отрази това?

- Не беше много тежко по време на локдауна. Проблем беше, че не мога да тренирам. Ние спортистите сме много адаптивни. Знаейки, че това нещо ще ни запази здравето го приех. Неприятното беше отлагането на Олимпиадата, което ми се отрази по-тежко. Благодарение на треньора ми и хората около мен седмица след новината се отърсих и го приех като бонус, за да усъвършенствам неща, които имам нужда да оправя. Календарът и тренировъчният режим се разбърка много. Моят треньор ми помогна изключително много, защото той беше човекът, който успя да направи нещата така да запиша високи резултати този сезон и да стартирам във висок ранг турнири.

- За втора път получи приза за Атлет номер 1 на България.

- Радвам се, че оцениха постиженията ми този сезон. Коронавирусът изигра главна роля така да се случат нещата. Имаше хора, които не успяха да покажат резултати заради ситуацията. Радвам се, че стартирах на турнири. Стана един сезон, колкото и да не ми се вярваше в началото. Радвам се, че оцениха това, което правя.

- Ти си едно от най-разпознаваемите лица в българския спорт. Как успяваш да съчетаеш различните ангажименти и тренировките?

- Всичко е насочено към тренировъчния процес и той е най-важен. В момента българска козметична направиха парфюм на мое име и в момента върви рекламна кампания. В днешно време социалните медии въртят света, дори новините вече започнаха да излизат първо там. Предпочитам какво правя на пистата да говори повече за мен. Всички дивиденти идват след това, когато имаш резултати и постижения. Колкото повече се помага на спортистите в това отношение е толкова по-добре. Ние сме като посланици на една държава. Смятам и за дадената компания и за самия спортист е от голяма полза.

- Какви са твоите планове преди Олимпиадата?

Решихме, че зимата ще я пропуснем с оглед на цялата ситуация. Не ми се рискува и от към пътувания. Искам да се подготвя максимално добре за Олимпиадата. Доста време я чакахме и акцентът ще е Олимпиадата в Токио. Преди това със сигурност ще стартирам на турнири – държавни първенства, европейски отборен шампионат има през май, юни месец ще имаме поне 2-3 старта преди Олимпиадата. 

- Твоите очаквания за Олимпиада?

- Тази година ни показа, че ние не сме господари на утрешния ден. Искам да стигна до Олимпиадата и искам да знам, че ще има Олимпиадата. Ще дам всичко от себе си. Начертали сме една програма. Надявам се да съм в състояние да я изпълним и всички ще бъдем доволни.

- Какво ще посъветваш младите атлети?

- Да следват сърцето си. Ако наистина атлетиката е техният спорт да бъдат много търпеливи. Аз това научих за всичките години, в които тренирам и като професионален атлет. Понякога се налага с години да се чака. Аз съм чакала 7 години, за да ми се получат нещата да дойде 2013-а година. Да бъдат търпеливи, упорити и никога да не губят пламъка.

- Какво би си пожелала?

- Да бъдем здрави, да имаме куража да преследваме мечтите си и да имаме малко късмет в правилните ситуации.