Марица е най-дългата река на Балканския полуостров - 524,6 км. Дължината й в България е 321,6 км и я поставя на трето място след Искър и Тунджа. Марица е реката с най-голям водосборен басейн в България след Дунав. В Марица се вливат около 100 български реки. Голямото пълноводие се дължи най-вече на реките, които се вливат в нея в средното течение.

Свързва страната ни с Гърция и Турция. Древното име на реката е Хеброс или Хебър. На старотракийски език “Марица” означава езеро или голяма вода. 

Пътят на Марица

Извира от Рила и в горното си течение е бистра и пенлива с много водопади. Тече на север, като на река Стара Костенецка един от притоците на Марица е красивият Костенски водопад. По-нататък пресича китната Долнобанска котловина, при гара Костенец завива на югоизток и навлиза в дълбокия живописен пролом Момина клисура. В края на пролома в река Марица се влива река Яденица, по която минава границата между планините Родопите и Рила. Оттук влиза в просторната Горнотракийска низина. Южно от Симеоновград реката навлиза в широкия Харманлийски пролом, а при Капитан Андреево напуска България и влиза в Турция. В Одринското поле приема двата си най-големи притока - Тунджа и Арда. Край град Енос се влива в Егейско море.

Река Марица извира от Маричините езера в Рила планина.

Това са едни от най-красивите планински езера в страната. Намират се в Маричиния циркус, който се образува от върховете Голям близнак (2779 м) и Малък Близнак (2777 м) на запад, Маришки чал (2765 м) на юг и Манчо (2771 м) на югоизток.
Общият броя на езерата е четири. Най-високото и най-ниското езеро пресъхват през лятото и ранна есен, а другите две езера са постоянни. От третото езеро изтича река Тиха Марица, която след няколко километра се слива с река Права Марица и поставят началото на река Марица. Долното и Горно Маричино езеро са само две от общо 70-те рилски езера с ледников произход.

Долно Маричино езеро

Долното Маричино езеро е дълго 140 м, широко до 145 м и дълбоко около 5,5 м. През пролетта езерото е заобиколено от виолетово-розови поляни - цъфтящи минзухари, които придават вълшебен романтичен цвят. Планинският минзухар е ендемит, който се среща само на Балканския полуостров. Цъфти от първото пролетно топене на делените преспи.

Горно Маричино езеро

Намира се на 2378 м надморска височина, над Долното Маричино езеро. Дълго е 230 м, широко до 93 м и дълбоко около 10 м. Бреговете му са стръмни и скалисти.
И двете езера са изкуствено зарибени с риба. Най-често се среща пъстърва.

Изходен пункт

До двете езера се стига от хижа Марица през село Радуил.

Централен рилски резерват

През 1951 г. е създаден природен резерват “Маричини езера”, който престава да съществува през 1992 г., когато се създава по-голям Централен рилски резерват - най-големият на Балканския полуостров.
В резервата се намират най-високите точки от национален парк “Рила” - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец, ниските долини на реките Марица, Леви Искър, Бели Искър, езерата Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др.
Териториите на стария резерват “Маричини езера” запазват своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”.
 
В резерват Маричини езера се среща едно от най-големите находища на рилска иглика в България. Срещат се също диви кози и мечки, а сред най-високите части и няколко вида орли, пише actualno.com

На територията на национален парк “Рила” има над 120 езера, от които извират много други реки. Водите на Рила са едно от най-големите й богатства. Неслучайно едно от древните имена на планината “Роула”, дадено от траките, означава “водна планина”. По-късно славяните изменят името на “Рила”.