Според нова статия на американски изследователи желанието да се движим в ритъма на музиката изглежда е физиологична реакция, независима от това колко ни харесва музиката като цяло.

Тази реакция е толкова силна, че се открива дори при хора с музикална анхедония - тези, които изпитват малко или никакво удоволствие от музиката.

Според авторите на статията двата аспекта на удоволствието и желанието за движение, макар и обикновено да са тясно свързани, всъщност могат да бъдат разделени.

За да проверят това, учените сравняват реакциите на повече от 50 кратки музикални произведения при хора с музикална анхедония и контролни групи без анхедония. 

В изследването са включени участници с музикална анхедония, които обаче изпитват удоволствие от други аспекти на живота, като храната и сексуалната активност. Освен това участниците не са страдали от депресия и са притежавали запазени слухови възприятия за височина и ритъм.

В рамките на експеримента те са прослушвали кратки музикални произведения, проектирани да предизвикат желание за движение, както и ритми с различна степен на сложност. След всеки музикален откъс участниците е трябвало да оценят степента на изпитаното удоволствие, както и доколко музиката е предизвикала у тях желание за движение.

Изследователите очаквали, че музиката със средна ритмична сложност ще носи най-голямо удоволствие, докато прекалено простите или твърде сложните ритми ще бъдат по-малко приятни. Те предполагали, че хората с музикална анхедония ще изпитват по-малко удоволствие от музиката, но ще запазят желанието си да се движат в отговор на ритмична музика.

Резултатите от проучването обаче не потвърдили тази идея – не се открити значими разлики между хората с музикална анхедония и останалите участници по отношение на изпитаното удоволствие и желанието за движение. Интересно е, че при хората с анхедония желанието за движение се оказало основен фактор за усещането на удоволствие. Това предполага, че при тях физическото участие в ритъма може да компенсира липсата на емоционален отклик към музиката, което поставя въпроса дали движението само по себе си може да бъде източник на положителни емоции. 

Причините за музикалната анхедония все още не са напълно изяснени, но наличните данни сочат, че тя може да има генетична основа.

Музикалната анхедония е състояние, при което човек изпитва намалено или напълно отсъстващо удоволствие от слушането на музика, въпреки че реагира нормално на други източници на удоволствие. Това разстройство е различно от общата анхедония, която е свързана с депресивни състояния и засяга цялостната способност за изпитване на положителни емоции.

Обикновено музиката играе важна роля в регулирането на настроението и психичното състояние, като активира системи за възнаграждение в мозъка и предизвиква емоционални реакции, свързани със спомени, мотивация и дори двигателна активност. Тя може да намали нивата на стрес, да подобри когнитивните функции и да повлияе на неврохимичните процеси. Освен това слушането на музика повишава производството на допамин – невротрансмитер, отговорен за чувството на удоволствие и удовлетворение. За хората с музикална анхедония този ефект е отслабен или напълно липсва, което предполага специфични разлики в мозъчната обработка на звуковите стимули и свързаните с тях емоционални преживявания, пише puls.bg.

Изследванията показват, че желанието за движение е свързано с дорзалния стриатум – област в мозъка, която отговаря за двигателния контрол. Усещането за удоволствие пък е по-тясно обвързано с вентралния стриатум, който играе роля в процесите на възнаграждение, мотивация и целенасочено поведение.

В бъдещи изследвания учените планират да анализират функционалните и структурните различия в тези мозъчни области между хората с музикална анхедония и контролните групи.