- Ало, секс телефон ли е?

- Да (шепнешком)

- Защо шепнете тогава?

- Защото съм в час.

Ако бяха в час, щях да възкликна - поне това! Но те изобщо не са! Отсъстват от нормите и правилата, бягат от живота и изискванията му, получават двойки от обществото и шансовете си и с пренебрежение и сарказъм заявяват – „Пишете ми ги неизвинени”.

И ние това правим. Не им ги извиняваме. Мразим ги.

Гледах снимките на новата българска „звезда” за един ден - Симона.

Единственото, което ме възмути бяха коментарите под нея. Защо бе хора? - толкова омраза и обиди.

Тя е просто черната овца, която взривява табутата на лицемерното ни общество. Нещата, които ни е страх да видим и признаем. Но те са там. А Симона е наш продукт. От това ни е страх още повече. Тя е нечие дете, чийто родител дори не подозира. Тя е лицето на много деца.

И тук има два много важни въпроса - защо децата ни друсат и се снимат голи, и защо толкова много ни е страх от отговора?

Защото от лицата им, които гледат жадно към бездната, докато така или иначе са обречени да летят към нея с убийствена скорост, ние сякаш виждаме края на всичко. Краят на всичко настъпва, когато едно 14-годишно момиче не мечтае да стане актриса, защото вече се е реализирало като проститутка. Няма значение дали я мразите. Да афиширате неодобрението си няма да ви спаси, защото се сетихте да бъдете нравствено активни прекалено късно. И вие сте част от края на всичко.

Те не са в час. И в това има нещо нормално. Задължителният опит в търсенето на себе си, другите и света - минава през смяна на настроенията, бягства от училище, алкохол, наркотици, секс... Това е ЗИП-ът на съвременната реалност. Преподават го несигурността, търсенето, страховете, амбициите, егото, желанието да си различен, нуждата да бъдеш като другите, объркването... И много други. Така е не само в България, която обичате да набеждавате за всичко лошо. Навсякъде тийнейджърите вървят с раница от проблеми и лоши решения на гърба си. И никъде това не е проблемът. Ужасът ни е в това, че младите хора лавинообразно избират наркотиците не като опит, а като начин на живот, избират секса не като удоволствие, а като себеостойностяване и дори работа. Ужасът е в нашето безсилие, което изразяваме истерично и кухо. Защото не можем да направим нищо. Защото вече е късно. Защото държавата...

Те са обречени. Те са цената, която едно общество ще плати за апатията и малодушието си. Ще видите как низките страсти и наркотиците изсмукват телата и душите на вашите деца. Толкова години на политически трилър и обществена драма създадоха малки зомбита. От политици без държавно съзнание, от родители без гражданска и лична позиция се появиха не индигови и кристални деца, а измислени наркомани. И нищо повече.

Защото те знаят, че са обречени. Иначе на 12 щяха да излъчват наивност вместо сексапил, на 16 щяха да стискат надежди вместо завити банкноти, а на 18 щяха да снимат постижения вместо себеразрушителни ритуали.

Става въпрос за пари. Родителите им продадоха морала срещу половинка хляб и днес децата им нямат наследство. А обречеността е лесно достъпна. Да си купиш дрога е в пъти по-евтино, отколкото да си позволиш здравословна храна, да отидеш на лекар, да отпътуваш. Да се напиеш до смърт е в пъти по-достъпно, отколкото да инвестираш в спорт или образование. Страната, в която смъртта е по-изгодна от живота - проституцията е по-необходима от достойнството. Амфетамините са по-спешни от утрешния ден, а успехът е по-илюзорен от виденията на LSD. Провалът е възможен. За разлика от щастието.

А любовта, която може да спаси изгубените души, да им даде смисъл и идеали, когато няма нищо друго наоколо... Любовта е сън за присъстващ родител. Дума в речника на смотаняците, предаде Lentata.com. 

Обречеността е модерна. Има големи цици, малко дупе и голи снимки във Фейсбук. Има булимия. И хиляди тийнейджъри на разположение. И нито един противник. Върви в комплект с анестезиолози. Промоция за бедните...

Разбирате ли защо друсат децата ни? За тях вече не остана нищо друго освен наркотици. Това е. 

TrafficNews.bg