Отдавна се канех да посетя хижа „Мазалат“. Бях я виждала на много красиви снимки, харесах и името й. За отправна точка на моето пътешествие избрах хижа „Партизанска песен“, която се намира в местността Узана, на 25 км от Габрово.

 

Много комфортна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, за да избегна очакваните следобедни дъждове. Следвам червената маркировка. В началото гората е доста изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва полека, докато ме извежда на било, от което се открива гледка към Шипка и Бузлуджа. После пак навлизам в гората и след около един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма.

 

Това е единственото място с вода по пътя. Местността се казва Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по малка пътечка сред поляната се отбивам от широкия път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на практика няма как да се обърка пътеката. Не след дълго отново навлизам в гора. Птиците жизнерадостно пеят, а леката мъгла ме кара да спирам често и да снимам.

 

На места слънцето се опитваше да прободе мъглата с дългите си лъчи.

 

След като излязох от този вълшебен свят, видях табелите на Национален парк „Централен Балкан“.

 

Мъглата се сгъстяваше и оттук нататък не се виждаше нищо. Следвах зимната маркировка и не след дълго пред мен се появиха силуетите на хижа „Мазалат“. Скоро заваля силно. Даже прехвърли малка градушка. Спряха тока в хижата. Нямаше обхват и интернет. Беше време за разговори…

 

Хижата е построена в далечната 1935 г. за една година от инициативен комитет. Строежът се извършва при трудни условия – до обекта има само кози пътеки, по които са се пренасяли строителните материали на ръце и с катъри. Днес я стопанисват млади хора – топло, чисто и приятно е. Долу е столовата, горе са общите спални помещения. Надвечер се извалява и небето се поизчиства. Излизам да се разтъпча и да поснимам.

 

Погледът ми се рее на 360 градуса.

 

Предбалкана е потънал в облаци, а язовир Копринка сребрее в далечината.

 

Хора опъват палатка, пускат гайди и се хващат да играят хоро. Решавам, че са модни вегани, но докато си бера боровинки, огнището им запушва, а след това замирисва вкусно… Излъгала съм се. През нощта заваля отново, а утрото беше призрачно. Ниски облаци тичаха през поляната пред хижата и прегръщаха плътно върховете наоколо.

 

Излезе вятър и стана студено. Наместих раницата, подготвих дъждобрана и поех обратно.