Когато се роди бебето, майките с ентусиазъм започват да водят бебешкия му дневник. Някъде около петото зъбче обаче ентусиазмът се изпарява, а почти липсващото време обрича хубавата идея на провал. И все пак дневникът, макар и често в непълен вид, остава като мил спомен от тази първа година с бебето.

Какво общо има бебешкият дневник с този, който предлагаме да си направите, когато децата вече са пораснали и на пръв поглед няма какво толкова да описвате? Всъщност – има.

Създаване на свой свят

Когато си водите дневник, на практика вие си създавате свой свят, пълен с вашите мисли, чувства, емоции и вълнения от конкретния момент. След време ще ви бъде изключително приятно да си ги припомняте, а в тях е почти сигурно, че по един или друг начин, ще присъстват членовете на семейството ви.

От друга страна, описвайки какво се е случило през деня, не само ще се разтоварите от натрупаната умора и напрежение, но ще имате възможност да обмислите по-добре нещата, да си запишете някоя полезна идея, да насочите потока от мисли в определена посока. Всичко това е полезно за мозъка, тъй като го държи активен.

Не на последно място, воденето на дневник дава шанс да се откъснете от онова, което ви заобикаля и да се фокусирате върху себе си. А това много помага да подредите хаоса вътре във вас.

Как да водите дневника

Задължително на ръка и върху хартия! Така по-добре ще обмисляте думите, ще следвате хронологията на събитията, ще върнете историята назад в паметта си, ще насочите потока на вашите мисли в определена посока, което да ви помогне на следващия ден да поправите грешките си и да разрешите даден проблем. Това е своеобразно пътешествие във вътрешния ви свят и ще ви помогне да разбирате повече себе си и своите желания, да комуникирате по-добре с хората около вас и да правите по-точни преценки на хора и ситуации.

Според специалистите, написването на мислите на хартия само по себе си ги превръща в цел, която интуитивно се стремим да следваме, или в грешки, които не искаме повече да допускаме. В дневника място намират и любимите ни хора, което пък вече остава като спомен.

Воденето на дневник не означава да описвате час по час какво правите. В него трябва да включвате само неща, които са били значими или интересни за вас. И нека има баланс между позитивните и негативните случки, за да не се превърне в хвалба или оплакване. Когато описвате целите си, вие ще си дадете сметка за големите и малките неща, които искате, и ще имате много по-реалистични очаквания.

Ако в даден ден нямате настроение да пишете, не се насилвайте. Трябва да го желаете, за да бъде успешно. И не се стремете към спазването на някакви часове – вечер преди лягане например. Пишете тогава, когато имате какво да кажете.

Водете дневника си в кътчето, където обикновено релаксирате. И изберете някой спокоен момент от деня, когато децата не ви дърпат постоянно за нещо. Понякога и 5 минути са достатъчни, но да бъдат пълноценни, за да излеете мислите, емоциите и спомените си върху хартията.