На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.   

“Ще бъда номер едно! Да знаеш!”

Така се зарича Стоянка пред баща си, който изобщо не смятал, че дъщеря му има артистичен талант, колкото и безкрайно да я обичал. Той така и не доживява да види на сцената най-голямата фурия - обожаваната Г-жа Стихийно бедствие.

Точно така! Тази седмица ще си ви разкажем любовната история на една от най-удивителните жени на българския сценичен небосвод.

Необузданият характер на кралицата на българската комедия проличава от съвсем рано. Една от бабите й казвала за нея, че е “динкаля афара” (извън пътя). Всяка щуротия превръща в паметен пърформанс. Всяка роля - в събитие. Любовите си също изживява така - лудо.

“Нямам проспани години. Нямам тихи любови.”

„За мене любовта беше всичко. Умеех да обичам много силно и може би това ценяха у мене мъжете. Аз не знам какво е флирт. За мене трябва да се влюбя и толкова, хлътвам”, споделя в свое интервю актрисата и допълва, че не може да прости изневярата: „Затова съм се и развеждала. Не мога да простя и на себе си, ако съм се излъгала в един мъж. До мен никога не съм търпяла посредствен мъж. към посредствените мъже съм била груба. Не понасям посредствеността.”

Събитията в живота ѝ потвърждават тези нейни думи.

Едва 23-годишна се омъжва за култовия чешки режисьор Роберт Роснер, който е 28 години по-възрастен от нея. Двамата живеят във Виена, а по-късно се преместват в Прага.

Вторият ѝ съпруг е журналист и преводач. Леонид Грубешлиев е баща на единственото дете, което ражда Стоянка – Мария.

На театралната сцена актрисата среща истинската си голяма любов – нейният колега Нейчо Попов. Той е режисьор и актьор. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той бе един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. В киното го оприличават на Жан Габен и Марчело Мастрояни. Други казват, че такъв актьор като него още не се е раждал.

Когато на хоризонта се задава Нейчо Попов един вихрен танц на сцената подхваща и Стоянка. Двамата играят в “Баня” на Маяковски.

Двамата се влюбват страстно и се впускат в извънбрачна авантюра. Мутафова знае, че той е женен, но някак неусетно се оставя на флирта с него. Според нея именно той е помогнал на Калата да се създаде. Бил много интуитивен, талантлив и ерудиран човек. Нейчо и Стоянка се срещали тайно на втория етаж на Сатирата. С всеки изминал миг обичта й към него расте, виждайки благородството му. От жал към жена си той страдал, че трябва да я остави. Но Мутафова му казала: “Ако не можеш без нея, тогава без мен...”.

Веднъж шеговито тя подхвърля дори на съпругата му Анна, че трябва да го пази, защото седмата година е фатална. Анна чак по-късно разбира, че това не е било никаква шега.

Привиквани са от директора на Народния театър, който ги заплашва с уволнение, ако не се откажат от тази забранена любов. Нейчо и Стоянка остават заедно 19 години.

„Той е любовта на живота ми. беше всичко, за което една жена може да мечтае – интелигентен, нежен, чувствителен и грижовен. Непрекъснато ме изненадваше с подаръци”.

Когато се развеждат, Попов й дава всичко, което тя пожелава. И ето ги влюбени и свободни - Нейчо и Стоянка. Изобщо не вдигат пищна сватба - събират приятели в апартамента на актрисата на “Славянска”, а Муки я пращат при баба й. Впоследствие между момичето и Нейчо се събужда истинска обич като между баща и дъщеря. Муки тежко изживява смъртта на втория си баща.

Стоянка и Нейчо не си партнират често в театъра. Сякаш това, което ги свързва в живота, ги разделя на сцената. Помежду им я нямало феноменалната връзка, която е имала с Парцалев и Калоянчев пред публиката. Любовта им не е за сцената.

Актрисата толкова силно обича Нейчо, че след него не познава друг мъж. След изкаран тежък инфаркт той така и не се отказва от цигарите. Получава друг фатален сърдечен удар на 49 години. В болницата молел сестрата да му подари поне още пет години. Но нямал толкова... Издъхва. Когато се обаждат по телефона да съобщят на Мутафова, тя рухва и повтаря, че не може и не иска да отиде.

„След Нейчо Попов, аз мъж не съм погледнала. Останах вдовица на 52 години и никой не вярваше, че ще си остана така. Нейчо знаеше да обича, той ме караше да бъда щастлива", сподели тя.” Умира на 20 март 1974 година, едва на 49 години. Неговата загуба е най-непрежалимата за нея. И тя не забравя Нейчо нито за миг. След смъртта му преди повече от 40 години звездата никога повече не поглежда мъж. Не желае да приеме смъртта му.

Така както много, много хора не желаят да повярват, че днес нея вече я няма. Няма я Стоянка, която с една дума и един жест, без много зор и без капка фалш, да предизвика буря от смях, да покаже как се живее истински...

Официално тя е записана в Книгата на Гинес като най-възрастната все още играеща на сцена актриса в историята на света.