Нова статия, дело на екип от философи и психолози от университета "Джон Хопкинс", се опитва най-накрая да разреши древния дебат дали наистина можем да чуем звука на тишината.

"Обикновено смятаме, че слухът ни е свързан със звуци. Но тишината, каквото и да е тя, не е звук - тя е отсъствие на звук", казва водещият автор на изследването, дипломантът по философия и психология на университета "Джон Хопкинс" Руи Же Гох. "Изненадващо това, което нашата работа предполага, е, че нищото също е нещо, което може да се чуе."

В проучването, публикувано в списание PNAS, изследователите използват утвърдени слухови трикове, като илюзията "едно е повече", за да проведат експеримента. Но в средата на тези тестове изследователите добавят обрат: те периодично заместват шума с чисто нищо, след което измерват дали мозъкът на участниците ще реагира по същия начин, по който реагира на конвенционалните - т.е. шумни - звукови илюзии.

"Философите отдавна спорят дали тишината е нещо, което можем да възприемаме буквално, но досега не е имало научно изследване, насочено директно към този въпрос", казва съавторът на изследването Чаз Файърстоун, доцент по психологически и мозъчни науки и директор на Лабораторията за възприятие и ум "Джон Хопкинс". "Нашият подход беше да се запитаме дали мозъкът ни се отнася към тишината по същия начин, както към звуците."

"Ако при тишината се получават същите илюзии като при звуците", добавя той, "това може да е доказателство, че все пак буквално чуваме тишината", пише Hicomm.

В крайна сметка 1000 участници са оценени чрез седем различни теста. Удивително е, че изследователите са успели да установят, че при всички тестове мозъкът на участниците е реагирал по същия начин на тишината, както и на шума - резултат, който на пръв поглед подсказва, че да, ние чуваме тишината, дори ако наистина не чуваме нищо.

"Ние показваме, че тишината може да "замени" звуците в слуховите илюзии, основани на събития", се казва в проучването. "Седем експеримента въвеждат три "илюзии на тишината", адаптирани от перцептивни илюзии, за които преди се е смятало, че възникват само при звуци."

"Във всички случаи - продължава той - тишината предизвикваше времеви изкривявания, напълно аналогични на звуковите им аналози, което предполага, че слуховата обработка третира моментите на тишина по същия начин, по който третира звуците. Тишината наистина се възприема, а не само се подразбира."

"Видовете илюзии и ефекти, които изглеждат като уникални за слуховата обработка на звука, ги получаваме и при тишина", добавя съавторът на изследването Иън Филипс, философ и психолог от университета "Джон Хопкинс", "което предполага, че наистина чуваме и отсъствието на звук".

Ако има някаква уговорка в резултатите, тя е, че тишината, с която изследователите от университета "Джон Хопкинс" са подканяли участниците, е била вградена в различни звукови пейзажи.