Оказва се, че безкрайното клониране на една и съща мишка води до сериозни нарушения в биологията на бозайниците. Екип изследователи в Япония установява това от първа ръка.

В рамките на впечатляващ експеримент, продължил две десетилетия, те клонират женска мишка, след което правят същото с нейните клонинги в 58 последователни поколения. Но след повече от 1200 клонинга експериментът е прекратен, тъй като в последното поколение мишките умират веднага след раждането, въпреки че не показват външни физически аномалии.

Резултатите, публикувани в списанието Nature Communications, показват, че съществува твърда граница пред клонирането на бозайници. За учените, които се надяват на „безкрайно“ клониране, това е сериозно разочарование.

„Смятахме, че можем да създадем безкраен брой клонинги. Затова тези резултати са толкова разочароващи“, казва водещият автор на изследването Терухико Уакаяма от Университета в Яманаши пред Reuters.

„На този етап нямаме идея как да преодолеем това ограничение. Смятам, че трябва да разработим нов метод, който фундаментално да подобри технологията за ядрен трансфер“, добавя той, визирайки основната техника за клониране на животни.

В началото „реклонирането“, както се нарича практиката, не показва особени проблеми. В периода 2005–2013 г. учените успяват да клонират мишките в продължение на 25 поколения, като повечето екземпляри са здрави. Тогава Уакаяма и екипът му заключават, че процесът вероятно може да продължи „неограничено“.

С напредването на експеримента обаче започват да се появяват проблеми. От 27-ото поколение нататък плодовитостта намалява, котилата стават по-малки, а плацентите – по-големи. Успоредно с това смъртността нараства. До 57-ото поколение оцеляват под 1% от клонингите. В 58-ото поколение всички реклонирани мишки умират в рамките на ден след раждането, като точната причина остава неизвестна.

Оказва се, че „перфектните“ клонинги не са толкова перфектни. Генетичният анализ през поколенията показва, че в тях се натрупват малки мутации, които с времето прерастват в по-сериозни, въпреки че външно животните изглеждат идентични. В някои случаи клонингите дори губят цялото копие на X-хромозомата.

„Някога се смяташе, че клонингите са напълно идентични с оригинала, но това изследване показва, че мутациите се натрупват с темп три пъти по-висок от този при потомство, създадено чрез естествено размножаване“, казва Уакаяма.

Какво ни показва това за биологията? Някои организми, като определени растения и бактерии, се размножават чрез процес, близък до клониране. Но при бозайниците, които се размножават по полов път, това очевидно не може да се случва без последствия. Изглежда, че генетичното разнообразие е необходимо, за да се запази стабилността на линията.

„При клонирането всички гени се предават на следващото поколение, включително и дефектните“, казва Уакаяма. „Тъй като тези мутации продължават да се натрупват, бозайниците не могат да поддържат вида си чрез клониране.“

Тази граница на реклонирането поставя под въпрос редица амбиции, звучащи като научна фантастика, но вече в процес на развитие. Животновъдството използва клониране, за да създава „перфектни“ стада – например крави с по-висока млечност.

Съществува и нишова индустрия за клониране на домашни любимци, при която известни личности плащат значителни суми, за да възпроизведат починалите си животни.

Откритията допринасят за скептицизма относо инициативите за „възкресяване“ на изчезнали видове, които разчитат частично на клониране, както и върху опитите за спасяване на застрашени видове чрез подобни технологии.