Славата на пловдивските кръчми е непреходна и още по времето на социализма те имат високо реноме и постоянна клиентела. Преди 10 ноември ресторантите са в пъти по-малко, но и по онова време ходенето на кръчма е цял ритуал, като за голяма част от българите си е истински лукс. Известните пловдивски кръчми обаче приютяват артисти, художници, писатели. Партийните фунционери се появяват предимно по банкети, защото в онези времена на честото ходене на ресторант не се гледа с добро око от партията - майка. Много от тези ресторанти са изчезнали завинаги, други пък живеят само в картините на известни пловдивски майстори на четката или в романите на колегите им по перо.  

Тази седмица най- старият действащ ресторант в Пловдив – „Златната круша”, отвори врати след ремонт.  Той е единственият, който за  близо век живот е успял да съхрани  не само името, но и предназначението си. Още няколко къщи в Стария град – „Пълдин”, „Алафрангите”, „Тракийски стан”  пазят имената на ресторантите, които по времето на соца са символ на лукс и успех.

Други стари кръчми през годините се събудиха за живот, но с нови имена.

Докато по-големият му събрат Голям Бунарджик може да бъде видян единствено в старите албуми и ретроснимките в мрежата, то ресторант Малък Бунарджик се събуди за живот, ставайки част от веригата „Южен полъх”.  Една от най- красивите летни градини в подножието на Хълма на Освободителите в топлите дни се пука по шевовете, а в менюто присъстват и култовите жабешки бутчета – запазената марка на кръчмата.

Голям Бунарджик

Малък Бунарджик сега

Гювечетата с дреболийки, бели бъбреци с магданоз, сирене по тракийски и сирене по шопски бяха запазена марка на друга известна пловдивска кръчма – „Чучура”. Новите й собствениците обаче смениха тотално концепцията и на мястото на битовия ресторант , се появи модерно заведение в стил винтидж  и кухня, която е в унисон  с интериора. „Смокини”  е сред предпочитаните ресторанти в центъра не само заради дизайнерското си меню, но и заради скритата тераса на втория етаж.

Чучура

Смокини

 

Ресторант „Бялата воденица”,  който преди години предвид отдалечената си от центъра локация, бе сред предпочитаните от любовните двойки, преди няколко години бе съживен от нови собственици, които го превърнаха в семеен ресторант  и кръстиха „Ноте ди Вино”. Ресторантът всяка година печели различни награди, а освен богата селекция от вина, предлага и музикални вечери, в които гостуват известни музиканти.

Ноте ди Вино

 

Друг соцресторант в Кючук Париж – „Белите брези” живее от години под името „Шармант”.  Въпреки, че е преименуван отдавна, по-старите жители на Кючука все още си чукат срещи пред „Белите брези”.  В ресторанта пък вместо на мешана скара вече залагат на интернационална и гръцка кухня.

Шармант

 

След като мина през италианския си период , един култовите пловдивски ресторанти "Малката Марица" върна името си и част от прочутото си меню. Освен с великолепната си гледка към реката, кръчмата може да се похвали с чудесна градина. За съжаление ресторантът пази останките от декорацията, поставена от предишни собственици, която му придава леко кичозен вид.  Кухнята пък е колаборация от български специалитети, сръбска скара, италиански пасти и още нещо.

 Малката Марица

Прочутото бистро в Цар Симеоновата градина „Симфония”  сега се казва „Морадо”. Коктейл барът е предпочитан от тийнейджърите, чиито родителите вероятно често са се любували на Пеещите фонтани от белите метални столчета на заведението , в което най- поръчваните неща бяха бирата и пържените картофки.   

Езерото пред Симфония в Цар Симеоновата градина 

Морадо