Седем са тайните на щастието според атонските монаси. Те са всъщност прости житейски правила, а следването им далеч не е толкова трудно. В сегашния забързан материален свят обикновеното щастие ни е необходимо повече от всякога. Можем да се опитаме да го постигнем чрез:
 
Вяра в Бога.
Разбира се, най-важната тайна за щастието на монасите от Света гора е вярата и любовта към Господа. Ако човек успее да постигне това в живота си, то тогава нищо не ще може да го направи нещастен.
 
Веднъж една жена попитала преподобния Порфирий Кавсокаливит, защо той смята себе си за щастлив, при все, че здравето му е сериозно разклатено. На това светецът отговорил: „Чети Свещеното Писание, ходи на църква, имай изповедник, причастявай се със Светите тайни - с една дума - бъди добра християнка. Тогава ще намериш радостта, която търсиш. Ти виждаш, че съм болен, но аз съм щастлив. По същия начин, когато ти се приближиш малко към Христос, ще намериш радостта в живота си - отговорил преподобният.
 
Освобождаване от суетата и безпокойството.
Преподобният Паисий Светогорец препоръчвал, за да се почувстваш щастлив, да живееш естествен и прост живот, в който няма място за прекомерен лукс, суета и напразно вълнение.
 
"Веднъж при мен дойде един доктор от Америка. Той ми разказа за тамошния живот. Хората там вече са се превърнали в машини - прекарват целия си ден, работейки. Всеки член на семейството там трябвало да има свой собствен автомобил. Освен това, у дома, за да се чувстват комфортно, трябвало да има четири телевизора. Така че, хайде - работи, изтощавай се, печели много пари, за да бъдеш добре устроен и щастлив. Но какво общо има всичко това с щастието? Такъв живот на духовно безпокойство, живот в непрекъснато препускане, не е щастие, а адски мъки.
 
Трезв ум.
Симеон Атонски поучавал с кратка притча, която ясно показва, че външните обстоятелства по никакъв начин не влияят на това, дали се чувстваме щастливи или не. Спасението се намира в самите нас, така че трябва да имаме трезв ум, за да устоим в трудностите.
 
Ето и притчата: „Един човек, който не можел да плува, започнал да потъва в една река. Той започнал панически да плиска с ръце, от което в реката се образували вълни, които човекът в страха си приел за опасно течение. Той започна да се бори с речните вълни. Накрая, удавникът осъзнал, че трябва да плува спокойно и постепенно, без паника той доплавал до брега. Излизайки от водата, плувецът погледнал назад и видял, че в реката цари пълна тишина и осъзнал, че през цялото време се е борел с вълните, които самият той е създавал. Всички нещастия започват от самите нас. Но ако приведем в ред мислите си, тези нещастия ще завършат вътре в нас. "
 
Чисто сърце.
Според думите на св. Нектарий Егински, най-сигурният път към щастието е да имаш чисто, добро сърце.
 
„Щастието - това е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в трон Божи. Така казва Господ за онези, които имат чисто сърце: „ще се заселя между тях и ще ходя между тях; и ще им бъда Бог, и те ще бъдат Мой народ". (2 Кор. 6:16). Какво още може да не им достига? Нищо, наистина нищо! Защото те имат в сърцето си най-голямото богатство - Самият Бог!"
 
Умението да прощаваш.
Прошката е една от най-важните християнски и изобщо човешки добродетели, затова всеки, който се стреми към щастие, трябва да се научи да прощава на ближния. Благодарение на прошката, човек освобождава сърцето си от тежестта на старите обиди, а радостното сърце винаги е щастливо.
 
„Има такъв закон: ако простите на ближния, то и на вас Господ ще прости; ако ли не простите на брата си, тогава грехът остава във вас ”, казва св. Силуан Атонски.
 
Давайте повече, отколкото получавате.
За да бъдете щастливи, трябва да споделяте радостта и щастието си с ближния. Изглежда, че в това няма никаква тайна, но според думата на Симеон Атонски, това умение е едно от най-рядко срещаните сред хората, но който го придобие, ще бъде щастлив.
 
Да сме доволни на малкото.
"Желанията са боклукът на света", казва Симеон Атонски. Всъщност, колкото повече човек е обсебен от желанията си, толкова по-неограничен става апетитът му и той не може да се насити. Така човек осъжда сам себе си на нещастие.
 
Източник: Православие