Обикновено си представяме мозъка като единен команден център – подобно на контролната зала в човешкия череп, която управлява всички функции на тялото. Въпреки това природата невинаги избира централизирани решения.

Някои животни са развили по повече от един мозъчен орган – еволюция, която им дава умения, звучащи направо фантастично. Тези адаптации не са случайни; те увеличават шансовете за оцеляване, като позволяват независимо движение на крайниците, изключителна регенерация или ултрабързи рефлекси.

Макар че техните нервни системи се различават от нашата, многобройните „мозъци“ изпълняват също толкова важни роли, помагайки им да се движат, ловуват, защитават и преживяват в сложни среди. Ето някои от най-невероятните примери за животни, които функционират с повече от един мозък.

Октоподът е класически представител на животно с разпределена мозъчна система. Освен централния мозък между очите си, той разполага с мини-мозъци (ганглии) във всяка от осемте си ръце. Благодарение на тях, пипалата могат да се движат, усещат и дори да манипулират предмети самостоятелно, без инструкции от „главния“ мозък. Дори след ампутация пипалото остава чувствително и способно на определени движения — сякаш има собствен ум. Тази разпределена нервна система увеличава способностите на октопода за решаване на задачи, памет и интелигентност, позволявайки му да отключва врати или преминава лабиринти.

Пиявиците също притежават уникална неврологична организация: вместо един мозък, те имат 32 ганглия – по едно на всеки сегмент на тялото. Това дава възможност на всеки сегмент да действа полуавтономно, да ръководи движението и реакциите му. Така пиявиците реагират мигновено на дразнения като заплаха или храна, без да се налага намеса на централен мозък. Гъвкавата им нервна система им позволява да се разтягат, свиват и промъкват през тесни пространства с изключителна лекота.