От край време хората винаги са били част от някакви групи или общности. Всеки човек се стреми да се приобщи към социума и да избегне това чувство да бъде сам. Какво, ако човек е сам? Ако живее сам – което предполага да става сутрин сам, да пие сутрешното си кафе, да закусва, да ходи на работа и да се прибира сам. Да прекарва свободното си време вкъщи или навън сам, да заспива вечер сам. Не напразно поставям толкова голямо ударение на думата „сам“. Искам в това мое разсъждение да се опитам да представя предимствата на това да бъдеш сам, както и силата и поуките, които човек може да придобие и разбере.

Сила ли е да бъдеш сам? Повечето хора биха казали, че не е. Те биха се аргументирали с това, че когато човек е сам, то това значи, че той не прави нищо, за да стане част от някаква група. Също така, че той изпитва някаква омраза към хората, или няма нужните социални умения, за да се приобщи към някаква общност? Нима всички тези факти биха могли да се определят като „сила“. Донакъде те биха били много прави и аз също бих бил на тяхното мнение, донякъде... Ще се опитам да се дистанцирам от това, защото целта ми е точно обратната – да се опитам да разбера защо един човек би искал да бъде сам или „сингъл“ в различни житейски ситуации.

Самотата може да бъде разгледана в няколко различни варианта. За самота можем да смятаме нежеланието на даден индивид да бъде обвързан. Много хора предпочитат да бъдат необвързани, защото изпитват  страх да не бъдат изоставени. Всички ние знаем, че една раздяла би могла да разклати тотално нашата психика и да ни накара да се чувстваме виновни, нещастни и още по – „сами“. Друг факт в полза на необвързаността е, че човек има повече време за себе си, не е зависим от нечии планове, желания и прищявки. Човек може сам да подреди своя ден и да направи това, което иска, без да се съобразява с другиго. Да бъдеш във връзка е сложен процес, който може да доведе до много неразбирателства и разминаване на гледните точки. Може да се стигне до ситуация, в която едината страна във връзката да нарани другата чрез думи и действия, които в повечето случаи са изречени или сторени на момента, без много замисъл, породени най – често от маловажни проблеми. Следват периоди на неразбирателство, самообвиняване и дори изпадане в тежки емоционални кризи. Когато човек е сам, то няма как неговата гледна точка да срещне съпротивата на друга, няма как неговото желание да направи нещо да бъде попарено от това на партньора във една връзка. Човек е спокоен от гледна точка на факта, че няма да нарани никого с думите и постъпките си, които да окажат влияние в по – нататъчния му житейски път. Да бъдеш обвързан или не зависи единствено и само от теб, но това да бъдеш „сам“ в смисъла на „необвързан“ със сигурност си има своите плюсове. 

Друг пример за „сингъл“ може да бъде единствено дете в семейството. Според повечето хора, когато едно дете няма братя или сестри, то е разглезено, непослушно, свиканало е да му се угажда за всичко. Отново донякъде те биха били много прави, но аз искам да предсавя предимствата на децата, израснали без братя и сестри. Първата полза е, че цялото внимание на родителите им е съсредоточено само и единствено въру тях. Това не води само до лоши последици, а напротив, има и много добри. Обсипаното с внимание дете никога няма да се съмнява в обичта на родителите си към него. Не се наблюдават ситуации, в които едното дете си мисли, че не е толква обичано, колкото неговите брятя и сестри. В днешно време трудно можем да си предстваим свят без приятели. За децата, които са сами в семейството, те са много важни, помагайки им да изградят своята социална среда, което е жизненоважно за всеки един подрастващ.

Думата „сингъл“ може да означава много неща, но следващия пример, през който искам да я разгледам е този човек да работи сам за себе си, а не за голяма корпорация. Със сигурност ролята сам да си бъдеш шеф, звучи на пръв поглед стряскаща, много отговорна, изтощителна. В голяма степен всичко това е така, но от това, човек сам да върши всички задачи, свързани със собствен бизнес, могат да се извлекат и много ползи и умения. На първо място нямаш шеф. Няма кой да ти седи постоянно над главата и да ти казва какво трябва да свършиш. Няма кой да ти се кара, когато направиш някаква грешка и да ти дава определени срокове. Когато човек работи сам за себе си, той се учи да бъде много по – отговорен, става по – подреден в собствения си график, учи се да се справя с различни трудности сам, без да се опира на помощта на шефа си или на своите колеги. Човек развива способността си да мисли в различни ситуации, развива социалните си умения, поради факта че сам се среща с множеството си различни клиенти. Човек, който работи сам за себе си, може да препечелва много повече, отколкото един работник в корпорация. Той сам определя цените, за които ще продава своите стоки и услуги. Човек може сам да определя работното си време и по този начин да има повече време за своите близки и приятели. Да бъдеш шеф на себе си е тежка задача, но със сигурност върви ръка за ръка със своите предимства.

Чувайки думата „сам“, хората я свързват винаги със страдание, отчаяние и безнадеждност. Тук аз се опитах да представя няколко примера за това, че не е толкова лошо човек да бъде „сингъл“ в някои ситуации. Самотата във всички нейни различни прояви може да развие такива умения, с които човек с радост да си служи в собствения си житейски път. Както са казали хората: „самотата е благословия, не наказание“. Да бъдеш сам не трябва да означава самота и тъга или да отразява нежелание да общуваме с други хора. Просто означава, че сме осъзнали как да израснем и оценяваме времето, което прекарваме в собствената си компания.