Астероидът, на който се приписва изчезването на динозаврите преди 66 милиона години, вероятно е произлязъл от външната половина на основния астероиден пояс на Слънчевата система според ново изследване на Югозападния изследователски институт (SwRI).

Известен като Чиксулуб, този голям обект е с приблизителна ширина 9.6 километра и е произвел кратер на мексиканския полуостров Юкатан, който се простира в диаметър от 145 километра. След внезапния си контакт със Земята астероидът унищожава не само динозаврите, но и около 75 процента от животинските видове на планетата. Общоприето е, че създадената експлозивна сила е отговорна за масовото изчезване, което слага край на мезозойската ера, предава Hicomm.

Изследователите използват компютърни модели, за да анализират как астероидите се изтеглят от орбитата си в различни области на астероидния пояс и се привличат към планетите. Анализирането на 130 000 модела на астероиди, заедно с данни и поведение, наблюдавани при други известни удари, установиха, че обектите са 10 пъти по-склонни да достигнат Земята от външния астероиден пояс, отколкото се смяташе досега.

Преди да се разбие на Земята, астероидът, причинил изчезването, обикалял около Слънцето заедно с други събратя в главния астероиден пояс. Тази концентрирана лента се намира между планетите Марс и Юпитер, като съдържанието ѝ обикновено се поддържа на място от силите на гравитацията. Преди публикуването на това проучване учените смятаха, че много малко от ударите на Земята са избягали от външната половина на пояса. Изследователи от SwRI откриха, че „люкове за бягство“ могат да бъдат създадени от топлинни сили, които издърпват по-далечни астероиди от орбитата и по посока на Земята.

Обектите, открити в тези най-отдалечени части на астероидния пояс, включват много въглеродни хондритни удари. Това са тъмни, порести и съдържащи въглерод скали, които също могат да бъдат намерени на Земята. Опирайки се на това изследване, други учени се опитаха да разберат повече за обекта, който обрече динозаврите на изчезване. Това включва изследване на скали на 66 милиона години. По този начин геолозите откриха, че астероидът от кратера Чиксулуб има подобен състав с днешните въглеродни хондрити.

Разглеждайки дългосрочни периоди на астероида Чиксулуб, учените биха могли да предскажат, че астероид с дължина 6 мили вероятно ще влиза в контакт със Земята веднъж на всеки 250 милиона години. Техният модел показа, че почти 50% от тези значителни удари са от същия въглероден хондрит.