Планетата Уран се различава с оста си на въртене. Докато тази на повечето планети е перпендикулярна на тяхната орбитална равнина, Уран е наклонен на екстремните 98 градуса спрямо равнината на еклиптиката.

Изглежда, че лежи на една страна, вероятно поради древен сблъсък. Освен това, орбитата му е ретроградна – противоположна на движението на другите планети.

Температурата ѝ е измерена през 1986 г.

Неговите горни слоеве, наречени термосфера, се нагряват до повече от 500 градуса по Целзий и източниците на тази топлина отдавна озадачават астрономите. Термосферата се простира на 50 000 км над повърхността на планетата, което също е необичайно. А още по-странното е, че температурата ѝ пада. Когато "Вояджър 2" прелетя покрай Уран през 1986 г., той измери температурата на термосферата.

През следващите десетилетия телескопите непрекъснато наблюдаваха температурата на Уран и всички измервания показаха, че оттогава тя е намаляла наполовина. Никоя друга планета не е преживявала подобни промени. Мистериозният спад на температурата не е следствие от сезонни промени или 11-годишния цикъл на Слънцето.

Температурата се контролира от слънчевия вятър

Скорошно проучване, публикувано в "Geophysical Review Letters", предполага, че температурата на термосферата на Уран се контролира от слънчевия вятър, поток от заредени частици, излъчван от външния слой на Слънцето.

От 1990 г. средното налягане на слънчевия вятър постепенно спада, съвпадайки с промяната на температурата на Уран. Намаляването на мощността на кинетичната енергия на слънчевия вятър води до намаляване на температурата.

Планетата е до голяма степен защитена от слънчевия вятър от своята магнитосфера. Той предава фотони, които нагряват например Земята. Уран обаче е много по-далеч от Слънцето: почти 3 милиарда километра, докато Земята е само на 228 милиона километра.

Броят на фотоните, достигащи до Уран, не е достатъчен за генериране на топлина.