Всеки има ученическа любов. О, да! Тя не се забравя и тогава си мислим, че краят на света настъпва с приключването на връзката. След това обаче завършваме и отиваме в университет. И ето - пак! Отново срещаме някого – пак сме влюбени и пак обичаме. Понякога тези връзки, макар и да сме по-големи, по-зрели, не приключват както сме планували.

Вместо със сватба, деца и дълъг семеен живот, всичко свършва с трудности, осъзнаване и впоследствие с поемане в различни посоки. И отново тръгнали да търсят тръпката, ние преследваме копнежа да споделим цялата тази любов, която изпитваме и носим в сърцето си.

Казват, че човек се влюбва веднъж в живота – истинската, чиста и неопетнена любов. Тази, която не може да се забрави, не подлежи на преодоляване и без нея няма утре.

През целия си живот се влюбваме и разлюбваме, събираме се и се разделяме. Някои хора влизат в нашата орбита, други изчезват, заради което трупаме опит с емоционални възходи и падения. Според психолозите човек може да се влюби искрено само три пъти. И всеки такъв опит, по свой си начин, ни е важен и необходим в живота.

Истинска ли е била ученическата ни любов, а тази след това, а след нея, а следващата?

Ако можем след всяка една да продължим и да забравим, да се изправим и да погледнем отново напред, да преглътнем болката и огорчението и да простим, то то не е било нещо непреодолимо.

Ако сме успели да превъзмогнем бившия и да ни потрепне коремчето отново, то това прави ли онази стара любов неистинска?