Днес църквата почита паметта на Свети мъченик Созонт. Ревностният пазител на християнството живял през трети век, по време на управлението на император Диоклециан - останал в историята с жестоките си гонения срещу християните. 

От ранни години Созонт поучавал другарите си в Божия закон. Един ден, през 288 година, Киликийският управител Максим устроил в град Помпеопол тържествен празник в чест на някакъв златен идол. Били принесени много жертви на идола. Созонт чул за това езическо идолослужение и дошъл в тоя град.

Без да го види някой, той влязъл тайно в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците узнали за това и се разгневили страшно. Градските власти започнали да търсят виновния.

Созонт решил сам да се предаде, за да не бъде съден невинен човек за стореното от него. Изправил се пред градския управител и признал, че той е отчупил ръката, като изповядал вярата си в единия истински Бог. А когато го попитали как се е осмелил да постъпи така и да нанесе такова безчестие на техния бог, счупвайки ръката му, той отговорил:

- Аз направих това, за да се види безсилието на вашия бог. Защото, когато аз му отнемах ръката, той не ми оказа никаква съпротива - нищо не каза, не показа, че го боли, не издаде никакъв стон. Та и можеше ли той, бидейки в действителност ням и безумен, да се съпротивлява? Ако той беше истинският жив Бог, тогава той щеше да ми се противопостави и не би ми позволил да му причиня зло. А аз, като зная, че това е идол, а не - Бог, раздробих ръката му. И дори целия бих желал да го раздробя, за да не се покланяте на творението на човешките ръце, което въпреки че има и очи, и уши, и уста, и ръце, и нозе, но - не вижда, не чува, не говори, не усеща, не ходи и дори и на себе си в нищо не може да помогне, когато го разрушават или го раздробяват на части.

За наказание бил на ужасни мъчения, при които загинал.

На следващата нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести. При гроба на светия мъченик се извършвали много изцерявания.