Познавате ме. Аз съм жената, която не желае да има деца. И трябва да призная – всички предразсъдъци към жените като мен ме засягат. Не искам да се откажа от свободата си. Искам да работя по кариерата си. Не изпитвам потребност да се грижа за някой друг.

Бебешкият плач във влака ме прави агресивна. Не знам как се говори с малки деца. Когато другите говорят за някакво сладко бебешко видео, не разбирам възхищението им. Понякога се събуждам през нощта, изпотена, че насън съм била бременна.

Може би съм тръгнала по лош път. Навярно ми липсва някой ген или инстинкт, може би съм грешно програмирана.

Скъпите родители и аз навярно никога няма да имаме нещо общо. Вие не ме разбирате и аз не разбирам вас. В бъдеще ще има все повече хора, които отказват да станат членове на вашия популярен клуб. Това са хората, решили да имат живот, в който децата не са фактор.

Точно затова бих искала да ви споделя нещо. За да се разберем помежду си, така да се каже. Аз навярно не ви разбирам, но ви се възхищавам.

Възхищавам ви се, че избирате да посветите живота си на живота на някой друг. Завинаги. От деня, в който станете родители, за вас нищо на света не е по-важно от детето ви, дори собствените потребности.

Може би вечер и вие искате да излезете навън с приятели. Вместо това си оставате вкъщи и четете приказки за лека нощ. Завивате детето, целувате го по челото и оставате вратата наполовина открехната, за да не го е страх нощем.

Може би ви се ще да отидете на почивка на Карибите, да направите околосветско пътешествие. Въпреки това отивате на село, за могат децата ви да играят наволя. Избирате се хотели с водни пързалки, пак за да угодите на децата.

Може би дори от години не сте ходили и на почивка, защото с малки деца е натоварено и скъпо.

Учудвам се, как запазвате спокойствие, дори когато се държат като малки демони. Обичате ги, дори когато казват неща, които наистина нараняват. Бършете сълзите им дори когато плачат от яд към вас.

Миете дупета, бършете сополиви носове и плюнки. И не го намирате за гнусно. Взимате малките лепкави ръчички и давате на децата си усещането, че са най-скъпото за вас.

Особено вие, скъпи жени, приемате да оставите кариерата на заден план. Със сигурност работата ви ви харесва и искате да постигнете нещо. Имате образование зад гърба си и точно когато усилията започват да се изплащат, вие правите пауза заради едно бебе. Може би никога няма да започнете отново там, където сте спрели. И ви се възхищават за куража.

Чудя се на желанието ви да правите плитки на куклите и да търсите с часове колички под дивана, въпреки че ви чака толкова много работа.

Слушате децата си, дори когато разказват безсмислени истории. Смеете се на шеги, които не са смешни. Привързани сте към децата си и ги гледате, сякаш са извори на мъдрост, която иначе никой не познава.

Най-вече се възхищават от факта, че вие сътворявате един съвършено нов човек от плът и кръв, една връзка между двама, която никой не може да разруши.

Мога да си представя грижите ви, когато детето ви е болно. Когато се прибере вкъщи по-късно от уговореното. Мога да си представя болката ви, когато нещо с него наистина се случи. Да загубиш детето си трябва да е най-лошото, което може да преживее един човек.

Всичко, което пиша тук, са само предположения. Само вие знаете, какво наистина значи да си родител. И всички родители се различават помежду си, както хората. Това би трябвало да ви покаже, че тези без деца не са и без сърца.

Ние виждаме какво постигате и възкликваме: РЕСПЕКТ.

Сабрина Хофман

Повече интересни новини четете ТУК

Превод: Марина Илиева, TrafficNews.bg