Любопитно явление озари Луната. В петък 13-ти небесното тяло бе оградено с ореол, наричан още хало. Той може да се наблюдава, когато високи и тънки облаци, съдържащи милиони малки ледени кристалчета, покрият голяма част от небето. Всяко ледено кристалче действа като миниатюрна леща. Атмосферният феномен не се отличава особено от дъгите (или в този конкретен случай – от лунните дъги).

Какво представлява лунното хало?

Лунното хало не се нуждае от водни капчици, а от ледени кристали. Те обаче не могат да се намират където и да е, а в перестите или пересто-слоести облаци. Срещат се на големи височини (около 6000 метра) и са изградени от тънки влакна. През деня цветът им изключително бял.

Ледените кристали обикновено имат шестоъгълна форма и това е от особено голямо значение. Тази форма гарантира, че лунното хало винаги ще изглежда по един и същи начин (независимо от всичко останало) – един блед светлинен пръстен на 22 градуса от земния спътник. Ако условията са подходящи, на 44 градуса ще се появи втори пръстен, но често той изглежда недовършен.

В много културни традиции лунното хало е предвестник на лошо време и тази представа, породена от наблюденията на явлението, може да е вярна. Перестите облаци имат навика да се образуват преди настъпването на топлите фронтове, като ги изпреварват с един или два дни. Това обикновено означава дъжд и бури. И все пак е възможно отделни перести облаци да се образуват и без бури, което означава, че те не са напълно надежден метод за прогнозиране на времето.