Изглежда ли ви сякаш март се случи преди 10 години? А дали през карантината всеки ден можеше да се брои за неделя? Какво стана, лятото мина за секунди? И изведнъж, коледните празници съвсем скоро ще дойдат – както всяка друга година.

Американската компания „Мириам-Уебстърс” определя това като „time wrap” или изкривяване на времето, „прекъсване, спиране или аномалия“ в иначе нормалния му ход. В този ред на мисли, няма как да пропуснем, че тази година имахме поводи да усещаме тези „смущения” повече от всякога. Невролозите също има какво да кажат за възприятието на време.

Ново проучване на изследователски екип, базиран в Далас, съобщи, че са открити първите силни доказателства за така наречените „времеви клетки“ (time cells) в човешкия мозък.

Изследванията, публикувани от списание PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences),  гласят:  

„Наличието на „времеви клетки” способства индексирането на спомени във времето, като по този начин можем да сглобим отделни фрагменти и всичко да придобие смисъл”, казва д-р Брадли Лега, неврохирург в Югозападен медицински център на Тексаския университет.

През последните десетилетия няколко изследователски групи са изолирали неврони при гризачи, които проследяват „интервали от време”. Именно там учените търсят тези „времеви клетки” и как те идентифицират промените. Това се очаква да даде известна представа за субективните преживявания у човека за времето.

Пример за това е паднете от колело. Вероятно ще получите кинематографичен спомен за преживяването: вятърът в косата ви, камъчето на пътя, което ви е съборило, след това болката. Това е известно на медицината като епизодичен спомен. Сега изследователите са идентифицирали клетките в човешкия мозък, които правят този вид памет възможна.

„Първото нещо, което трябва да се каже, е, че строго погледнато, в мозъка няма такова нещо като „времеви клетки“, казва Дьорджи Бузаки. Той е невролог от Нюйоркския университет, който не е участвал в новото изследване. „В мозъка няма неврони, които работят като часовник. Това, което се случва обаче, е промяната на невроните в отговор на други неврони. Полезна концепция е да говорим как този невров субстрат регистрира промяната на това, което наричаме време“, казва още неврологът Бузаки.

Проучването се осъществява от екип, ръководен от д-р Брадли Лега. Тяхната работа анализира клетки в темпоралния лоб, област намираща се дълбоко в мозъка, която е от съществено значение за формирането на паметта. Спомените все пак трябва да бъдат по някакъв начин „отпечатани във времето“, за да запазят подобие на последователност или хронологичен ред.

Екипът от Далас е извършил наблюденията си върху 27 души, болни от епилепсия. Мониторингът изисквал няколко седмици престой на пациентите в болницата – с електроди, имплантирани през черепа и в мозъка, за да се изследва откъде произхождат гърчовете. Именно темпоралният лоб, разположен на няколко сантиметра от ушите, почти винаги се е наблюдавал, тъй като той е често срещан източник на тези епилептични припадъци.

Пациентите са играели компютърни игри, които тестват мисленето и паметта, докато изследователите наблюдавали какво се случва с работата на отделните неврони. Те  изследвали Хипокампът и други области от мозъка им, участващи в навигацията, паметта и възприемането на време. Хората се опитвали да запомнят списъци с думи, подавани им през няколко секунди една по една. След това те разполагали с 30 секунди, за да си припомнят колкото се може повече от информацията.

Учените открили малък брой нервни клетки, който се задействат в точно определено време. Времеви клетки, който помагат на изследваните да си припомнят кога са видели думите и в каква поредност. Таймингът варирал при различните хора – от две до пет секунди. Мозъкът ни вероятно използва същия подход, когато преживяваме например падане от колело, смятат учените.

Техните изследвания сочат, че няма постоянен или фонов ритъм; сигналът за време се „извиква” при необходимост. Тоест клетките, отговарящи за времето, се приспособяват към изискванията, отправяни към мозъка в реално време. Друга група близки неврони, ускоряват импулсите си, когато задачата започне. После забавят или намаляват, докато работата приключва, маркирайки в този момент части от времето.

Координираната активност на времевите клетки сама по себе си е твърде основна и базова. Тя трудно улавя странностите на възприятие за времето. Предполага се, че това е в основата на въпросните „прекъсвания” или „спирания”. Механизмът по-скоро отброява времето в секунди и минути, а не в дни и седмици. Нашето възприятие за по-дългите интервали, изглежда, се формира много повече от количеството и съдържанието на спомените, които ги изпълват. В тясна връзка с това са и  емоциите, които помагат да нюансираме събитията в паметта ни.

В този ред на мисли, от март насам хората трябваше да поглъщат огромно количество информационен поток и новини за вируса и текущите промени. Престоят пък у дома до голяма степен внесе объркване у тях и промени драстично ежедневието им. Всеки ден приличаше много на предходния, не се различаваше особено от следващите.

Затова можем да предполагаме, че спомените от пандемията и карантината вероятно ще се съхранят като „изкривени” от времето. Много относително понятие.

„Това нещо е валидно за въпроса „Кога пандемията ще приключи”– времето тече много, много бавно. Но когато се забавляваш, то сякаш лети”, казва Дьорджи Бузаки.