През октомври 2017 година Симона Сърфонтейн от ЮАР намерила в гората новородена катеричка. Мъничето било на пет-шест дни и постоянно плачело и се хващало за кутрето на момичето. Симона така и не успяла да открие следи от майката или леговището, затова решила сама да се погрижи за животинчето и го кръстила Дигентджи.
В самото начало бебето катериче било съвсем малко, сляпо и студено, но доста шумно същество. Налагало се Симона да си навива будилник през първата седмица, за да храни Дигентджи с пипета всеки кръгъл час. През първия месец катеричето се е намирало неотлъчно до пазвата на новата си стопанка, за да е на топло.
Следващото местожителство на катеричето била кутия с накъсана хартия и парцали, а единствените пъти, в които се е съгласявало да влиза в клетка, били по време на пътуване.
Когато Дигенджи пораснала, Симона решила, че катериците са диви животни, затова и нейната любимка трябва да живее на свобода. Така се и случило… почти. Катерицата по цял ден се разхождала в гората, но предпочитала да нощува в леглото на стопанката си.
След няколко месеца се случило нещо необичайно – Дигентджи започнала да си прави гнездо. Симона извадила добре познатата кутия и започнала да наблюдава внимателно случващото се.
Бременността преминала сложно. Заради трудното детство на Дигентджи и притъпените й инстинкти малкото й се родило мъртво.
След известно време катерицата отново забременяла, а движенията на бебето отчетливо се виждали през коремчето на Дигентджи.
Раждането минало успешно, но проблемите настъпили след това. Дигентджи спряла да дава мляко. Симона си казала: „Отгледах дъщерята, ще се справя и с внучката“, взела пипетата и започнала да храни бебенцето.
View this post on Instagram
Тъй като Дигентджи изпълнявала всички майчински функции като топлене и къпане на бебето, Симона имала време дори да прави фотосесии на малката Мисти.
Мисти се е метнала на майка си и има същите навици, а Симона се готви за нови попълнения в семейството.