Това е рубриката, в която ще ви припомним какво се е случило на днешния ден - любопитни факти и истории, както и събития, дали отражение по света и в България.

На 22 декември 1894 година започва делото по Аферата Драйфус. "Делото на века" остава в историята като забележителен пример за съдебна грешка и антисемитизъм. Обвиняем в процеса е Алфред Драйфус, който е единственият офицер от еврейски произход на служба в Генералния щаб на Френската армия. Той е осъден на доживотна каторга за шпионаж в полза на Германската империя. Впоследствие става ясно, че виновникът е не той, а Фердинанд Естерхази.

Капитан Драйфус е приднат за виновен въз основа на графологична експертиза на списъка в бордерото с изброени секретни френски военни документи с цени за тях, което доказателство е подкрепено и от свидетелските показания на генерал Гонс – помощник на началника на Генералния щаб, и служители на френското военно разузнаване.

В началото на 1895 г. Алфред Драйфус е заточен за изпълнение на присъдата на Дяволския остров във Френска Гвиана, Южна Америка. Семейството му споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция.

В края на 1896 г., 23 месеца след присъдата, в Брюксел младият евреин Бернар Лазар публикува своето разследване, с което се стреми да докаже, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана е антисемитизмът. В разследването си Бернар Лазар казва, че Драйфус е арестуван и осъден, само защото е евреин. 

Във вестник Льо Матен“ се публикуват писма, написани от подсъдимия, като няма никакво сходство между почерка в тях и секретните документи. Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Междувременно изтича информация, че има съмнения, че въпросното бордеро, за което е обвинен Драйфус, е писано от друг офицер от Генералния щаб – майор Естерхази.

Аферата е усложнена от дейностите на Естерхази, който измисля доказателства и разпространява слухове. Той е изправен пред съда, но е оправдан, а полковник Пикар е арестуван. 

Под влияние на протестите и надигналото се обществено недоволство, в съчетание със започналата медийна кампания за преразглеждане на присъдата на Драйфус, френските власти, в лицето на военния министър Кавеняк и началника на Генералния щаб генерал дьо Боадефр, се доверяват на провокацията с „ново доказателство“ за вината на капитан Драйфус от досието му, което се оказва фалшификат. Това става повод да подадат оставки, а съдебните власти са принудени под медиен и обществен натиск да преразгледат присъдата.

Едва през 1995 г., повече от сто години, откакто е бил обвинен за първи път и десетилетия след като се е борил за Франция през Първата световна война, френската армия публично заявява, че Драйфус е невинен.

Първата рентгенова снимка

През 1895 година създателят на рентгена Вилхелм Рьонтген прави първата снимка - на ръката на съпругата си. Месец по-рано той открива електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.

Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.

Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.

За откритието Рьонтген получава Нобелова награда, а съпругата му - кошмари. Анна Берта му занесла вечеря на 22 декември 1895 година. Той бил сам в университетската лаборатория и провеждал експеримент, когато открил лъчите с "особена" природа. Анна първа научила за лъчите, докато съпругът ѝ сменял предмети от различен материал пред фотографска пластина и ги "осветявал". При тези експерименти той забелязал, че лъчите преминават лесно през едни предмети, но се задържат от други. Затова помолил Анна да държи ръката си в продължение на 15 минути, докато я осветява с лъчите. Жената обаче не била подготвена да види костите си. Според мълвата тя се уплашила, че е видяла собствената си смърт, и повече не стъпила в лабораторията. Оказало се, че повечето хора реагират като нея, затова се наложило Рьонтген да експериментира върху себе си. 

"Обувният терорист"

През 2001 г. Рийд се опитва да взриви бомба, умело скрита в обувката му, на борда на презокеански полет. Англичанинът и новобранец в Ал Кайда изработва скрито отделение в петата на обувката си и го пълни със самоделни експлозиви, с които има намерение да взриви самолет.

Той преминава през охраната на летището в Париж и се качва на борда на полет до Маями. След това планът му започва да се проваля.

Рийд има проблеми със запалването на фитила на бомбата. Когато това най-после се случва, тя не се детонира. Оказва се, че кракът на терориста е прекалено потен. 

Така, за щастие, бомбата не се взривява. Стюардесите и пътниците обаче забелязват действията на Рийд. Те успяват да го хванат и задържат. 

Ричард Рийд е обвинен в тероризъм и осъден на доживотен затвор. 

Своя 64-ти рожден ден днес отбелязва Соломон Паси. Празник имат и журналистът Петър Тишкин, футболистът Иван Мартинов, фолк певицата Мира, рапърът Бобо и гимнастичката Ралица Милева.