На 12 януари отбелязваме деня на Света Татяна - великомъченица, почитана в християнския свят както от православни, така и от католици.

Имен ден днес празнуват жените с имена Таня и Татяна. В русия този ден се чества като празник на студента, тъй като Татяна се смята за покровителка на студентите. 

У нас 12 януари се чества като Ден на военното разузнаване на България. На този ден през 1908 година влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. 

Служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба. Създадена е на 15 декември 1891 г., като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация.  През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.

През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската. През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училище за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на Военната академия „Георги Раковски“.

Политическите промени, настъпили през 1989 г., се отразяват върху военното разузнаване. С отмяната на ръководната роля на БКП в Конституцията на страната е прекратен политическият контрол от БКП (чрез Военния отдел на ЦК на БКП и Главното политическо управление на БНА), закрити са политическите структури в РУ-ГЩ (Политотдел и партийна организация), личният състав е деполитизиран (както и изобщо във въоръжените сили на страната). Така военното разузнаване остава единствено под политическия контрол на министъра на отбраната, като продължава професионално да е подчинено на началника на Генералния щаб на Българската армия.

На този ден през 1628 година е роден Шарл Перо. Той се ражда в буржоазно семейство, получава юридическо образувание, избран е за член на френската акадения на науките. Започва творческата си дейност, когато е на 55 години, макар че любовта му към литературата се заражда много по-рано. Омагьосан е от фолклора и историите, които се предават от уста на уста, в тях намира голяма част от героите си, развива ги и им придава ново звучене.

В народния хумор и свежия изказ той намира основа за отразяване на съвременната действителност и чрез способа на приказката да подсилва характерни черти на своето време и неговите хора.

Така се раждат и неговите приказки, които виждат бял свят през 1697 година под заглавие "Приказки за моята майка" или "Истории и приказки от старото време с морални наставления". В сборника в началото влизат осем приказки, сред които "Червената шапчица","Котаракът в чизми", "Палечко", "Пепеляшка". В следващи издания добавя още две приказки и една повест.

Приказките, които той създава са не само новаторски в художествено отношение, те категорично се отклоняват от традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата,критикувайки от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Майсторът на перото оставя осем приказки, напизани в проза, и две в стихотворен вид.  

На 12 януари 1982 година е роден щангистът Величко Чолаков. Той е единственият българин олимпийски медалист при супертежките щангисти. Започва да тренира на 12-годишна възраст при личния си треньор Костадин Грозданов. Скоро се сдобива с прякора Железния.

За първи път става републикански шампион на 15-годишна възраст. Има 30 държавни титли като шампион на България в различните движения и двубоя. През 2002 г. на Световното първенство за младежи в Чехия става втори, а няколко месеца по-късно на Европейско първенство в Италия става първи и грабва златото. Той е сребърен медалист от Световното първенство във Ванкувър, Канада през 2003 г. Участва на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и печели бронзов медал в категория над 105 кг, като изтласква общо 447.5 кг (205.0 кг + 242.5 кг). В същата категория става и е европейски шампион за 2004 г. на Европейски шампионат по вдигане на тежести в Киев, Украйна. През 2006 г. печели сребърен медал на Европейски шампионат по вдигане на тежести 2006 във Владиславово.

През януари 2006 г. е поканен от Арнолд Шварценегер да участва в турнира „Арнолд Класик“ за най-силни мъже на планетата в различните спортове в САЩ. На турнира Величко изтласква 228 кг, което е с 1 кг повече от 36-годишния рекорд на щата Охайо. 

Снимката на Величко Чолаков от Олимпиадата в Атина 2004 е използвана в английски учебник като илюстрация към урок, в който се изучават връзката между физиката и силите.

Той е българската надежда за злато за Олимпиада в Пекин през 2008 г., но в навечерието на Олимпиадата дава положителна допинг проба на извънсъстезателен тест, заедно с още 10 състезатели от националния отбор по това време. Заради скандала България оттегля отбора си от участие на Олимпийските игри в Пекин. След четиригодишно наказание Величко Чолаков се завръща, състезавайки се за Азербайджан, като получава квота за участие на Летните олимпийски игри 2012 г. в Лондон, но се оттегля заради контузия в китката.

През 2013 г. се заема с треньорска дейност на деца, като става президент и треньор на родния си Спортен клуб по вдигане на тежести „Родопа“. Там той работи на доброволни начала, а неговите възпитаници печелят редица състезания.

На 26 септември 2015 г. с бенефис Величко Чолаков слага край на състезателната си дейност пред няколко хиляди души в родния си град Смолян. До смъртта си той се занимава с треньорската дейност в родния си клуб „Родопа“ в Смолян и получава олимпийска пенсия.

Умира внезапно на 20 август 2017 г. на 35-годишна възраст в дома си от сърдечни проблеми, оставяйки съпруга и две деца.