На 14 февруари 1876 година електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона. Така започва спорът кой първи е изобретил устройството.

Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на устройството, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес. Ранната история на телефона все още не е изяснена и е обсипана с противоречия, твърдения и контратвърдения.

Патенти в крайна сметка са дадени на Александър Греъм Бел и Томас Едисън. През 1861 г. немският физик и изобретател Йохан Филип Райс демонстрирал устройство, с което можело да се предават музикални тонове и човешка реч с проводници. Апаратът имал оригинална конструкция на микрофон, захранващ източник и устройство за възпроизвеждане на звука - високоговорител. Рaйс нарекъл конструираното устройство телефон.

Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, професор в Бостънския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън. 

Първата телефонна връзка в България е осъществена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 г. по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Свързали са се крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.

На 14 февруари 1915 година четирима души загиват при атентат в Градското казино в София. Други 8 са ранени. Отговорни за опустошението на емблематичната сграда и загубата на четири живота са членове на групировка, наричаща себе си "Червените братя".

По това време България все още пази неутралитет в Първата световна война. Предполага се, че атентатът е организиран със съдействето на правителството на Османската империя и има за цел да компрометира привържениците на Антантата в българските политически кръгове.

13 февруари 1915 година е денят преди Сирни заговезни и, съгласно установена традиция, актьорите от Народния театър организират в салона на Градското казино благотворителен карнавал. В разгара на празненството е взривена бомбата. Сред убитите е дъщерята на военния министър Мара Фичева-Багарова. Умират още Никола Бояджиев - син на началника на Трета военноинспекционна област генерал-лейтенант Климент Бояджиев, художникът Петър Милев и Цветана Христова.

Следствието се опитва да свърже атентата с лидера на Народнолибералната партия Никола Генадиев, който по онова време се намира в Италия. Като основен организатор прокуратурата посочва Викентий Попанастасов, който е близък с Генадиев. Делото се гледа през юни същата година от военен съд. Обвиняемите са признати за виновни, макар че обвинението не успява да докаже връзка на Генадиев със случая.

Попатанасов и Ицо Сантов са осъдени на смърт и обесени, а други 4 обвиняеми са осъдени на затвор с различен срок. През септември 1915 година става ясно, че атентатът всъщност е  иницииран от османския вътрешен министър Талаат бей, като с организацията му на място се заема Наум Тюфекчиев, а осъдените нямат връзка с него. 

На заглавната снимка: Генерал Климент Бояджиев на погребението на сина си поручик Никола Бояджиев, загинал в атентата в Градското казино в София на 14 февруари 1915 г. На погребението присъстват цар Фердинанд, царица Елеонора и мн. др. пред църквата ”Св. Неделя”, февруари 1915 г.

Източник: Изгубената България

Рожден ден днес празнуват бившият пловдивски кмет Славчо Атанасов,

актьорът Любомир Халачев, тенисистката Мануела Малеева, щангистът Стефан Ботев, водещата, станала известна с предаването "Море от любов", Наталия Симеонова и други.