Днес отбелязваме 173-тата годишнина от рождението на поета революционер Христо Ботев. Той е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Ето с какво още е останал в историята 6 януари:

Първото пътуване с дизелов автомобил

То е осъществено през 1930 година от Индианаполис до Ню Йорк. Дизеловият двигатели е патентован от Рудолф Дизел в края на 19 век. От 1893 г. новият двигател започва да се разработва в Аугсбургския машиностроителен завод при финансовото участие на компаниите на Фридрих Круп и братя Зулцер. Първият функциониращ двигател бил направен от Дизел там през 1897 г. Мощността на двигателя била 20 конски сили при 172 оборота в минута, КПД 26,2% при тегло пет тона. Тези параметри превъзхождали с много съществуващите тогава двигатели на Ото с КПД 20% и корабните парни турбини с КПД 12%, което предизвикало незабавен интерес от промишлеността.

Любопитен факт е, че известният днес „дизелов” двигател всъщност някога е можело да бъде задвижван и с растителни масла. Самият Дизел е мислел, че след време дизелът ще бъде скъп лукс.

Година по-късно Томас Едисън получава патент за последното си изобретение - „Държател за предмет, подлежащ на галванопластика”. Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име - 1093. Изобретателят става известен 
сред широката публика с изобретяването на фонографа през 1877 г. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 г., а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика.

След успеха на фонографа, Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения. Той патентова създадената с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера.

През 1880 г. Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е важно условие за масовото прилагане на електрическото осветление. Две години по-късно е въведена в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън.