Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

На 7 февруари 1940 година ВВС открива българска редакция. В нея, по време на Студената война работи Георги Марков - журналистът, за когото се предполага, че е бил убит с помощта на чадър в Лондон. През 1989 година редакцията открива свое кореспондентско бюро в София. Редакцията бива закрита през 2005 година. 

През 1992 година е подписан Договорът от Маасрихт, известен още като Договорът за Европейския съюз. С подписването му - първоначално от 12 държави - се поставят основите на ЕС в днешния му вид. 12-те членки са Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство.

ДЕС влиза в сила на 1 ноември 1993 г., с което официално се създава Европейският съюз.

Договорът въвежда европейско гражданство, което дава възможност на гражданите да живеят и да пътуват свободно между държавите членки. С него се въвежда и обща външна политика и политика на сигурност с цел да „гарантира общите ценности, фундаменталните интереси и независимостта на Съюза“. Развива се и тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Договорът развива тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи с цел да гарантира безопасността и сигурността на европейските граждани. Проправя се и пътят към създаването на единна европейска парична единица - еврото. 

В момента броят на държавите членки е 27, след напускането на Великобритания. 

На днешния ден се навършват 121 години от кончината на Капитан Петко войвода. Той е един от най-забележителните български хайдути, посветил своя живот на освобождението на беломорските българи. Роден е на 18 декември 1844 година в българско село, намиращо се близо до Дедеагач (дн. Александруполи). Едва 17-годишен става хайдутин, за да отмъсти за убитите си брат и братовчед, паднали от турците. На няколко пъти успява да отблъсне цели чети, изпратени да го заловят. Две години по-късно обаче Петко и осемте му другаря биват пленени в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета. Хвърлят ги в затвор, където биват измъчвани, но успяват да избягат. 

През 1864 г. Капитан Петко войвода има вече нова чета. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, който по-рано е победил . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина.

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия.

Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. 

Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

След освобождението ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за Рада Кравкова от Казанлък. Това е вторият му брак. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име.

Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов.

Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета.

Капитан Петко умира през 1900 в бедност и нищета. Погребан е във Варна. Въпреки че княз Александър на два пъти го поощрява да поиска от Народното събрание поборническа пенсия, такава му бива отказана.

От първия си брак с гъркинята Аспасия той има син, а според някои източници - и дъщеря. 

На днешната дата са родени Любомир Нейков, Аштън Кътчър, родният колоездач Спас Гюров и други.

Алпинистът ни Боян Петров щеше да отпразвува своя 45-и рожден ден днес. Алпинистът, който остана завинаги на връх Шиша Пангма, има най-голям брой покорени осемхилядници - общо 10. Той е и учен от БАН, занимаващ се предимно с екология на прилепите, херпетологията – разпространение и биология на земноводните и влечугите. Изучава пещерите и пещерната фауна на България, Балканския полуостров и Китай, фауната на високите планини по света.  Открил е повече от 20 нови за науката вида безгръбначни животни.

През 2018 година Боян Петров се отправи към най-ниския осемхилядник Шиша Пангма, като подготовка за изкачване на Еверест. На 29 април започва самостоятелен опит за изкачване на върха, без да носи със себе си сателитен телефон. Метеорологичните условия са неблагоприятни. За последен път е видян с бинокъл от базовия лагер на 3 май, когато се придвижва към разположения на над 7000 метра лагер 3.

Издирването продължава 13 дни, но Боян не е открит. Остават неизяснени редица обстоятелства около движението му по маршрута. 

Боян Петров – боговете сигурно го аплодиратВърховете ме управляват, не аз тях. Те са господарите. Искам да мина между капките и да се прибера жив и здрав, казваше алпинистът