Древността не е нещо, което свързваме с новите технологии. Чудесата на съвременния свят, като мобилните телефони, компютрите, интернет, телевизията и полетите в Космоса са изобретени буквално едва за около стотина години.
Това обаче не трябва да омаловажава постиженията на изобретатели и учени от древните времена. Дори се оказва, че за съществуването на голяма част от съвременните технологии са „виновни” именно хора от тази епоха. А името, което най-много се отличава е това на Леонардо да Винчи.
Той е живописец, скулптор, архитект, анатом, естествоизпитател, изобретател, инженер, писател, философ, музикант, поет. И това не са всички области, в които геният му се е изявявал. Как това е възможно, едва ли някой би могъл да обясни.
Ето кои са и някои от най-впечатляващите технологични изобретения на да Винчи:
Ветролетът и делтапланерът
Нито едно техническо постижение не предизвиква такъв интерес и възхищение, както летящата машина. Именно затова към летящите апарати на Леонардо интересът винаги е бил най-голям. Изобретателят винаги е изтъквал идеите си за летене, а негово вдъхновение са птиците.
Леонардо се опитвал да създаде крило за летателен апарат по образ и подобие на крилете на пернатите. Един от разработените апарати се привеждал в движение с помощта на подвижни криле, които се повдигали и отпускали под въздействието на система от педали. Самият летец се разполага хоризонтално (в легнало положение) в апарата.
Автомобилът
Колкото повече се запознаваме с трудовете Леонардо, толкова по-добре започваме да разбираме защо Италия става родина на легендарни автомобилни марки. Още през XV век геният изобретил самодвижеща се количка, която става първообраз на съвременните автомобили. Разработената количка била без шофьор, като се задвижвала с помощта на пружинен механизъм (последното е предположение на днешните учени). Основно внимание изобретателят отделял не на външния вид, а на техническите характеристики.
Количката била с три колела, подобно на детски велосипед. Задните колела се въртели независимо едно от друго. А през 2004 година италиански учени успяват не само да конструират този прототип, но и да го накарат да се движи.
Скафандър
Става въпрос за водолазният скафандър, не космическият. Той бил направен от кожа и оборудван със стъклени прозорчета. За да диша водолазът, били предвидени тръстикови тръбички. Ученият предложил концепцията на водолазния костюм с цел евентуалната борба срещу настъпващата турска флотилия. Венеция, обаче, успяла да се справи с турската флота и без помощта на диверсантите, така че концепцията не била тествана в реални условия. Интересно е, че първите такива отряди водолази се появили отново в Италия, но едва през 1941 година. Но самата конструкция на подводния костюм се счита за иновационна.
Танкът
Леонардо да Винчи многократно пише, че ненавижда войната и машините за убийства. Въпреки това разработва нови видове бойна техника. Той живеел в смутни времена, когато италианските градове се намирали в непрекъснати конфликти, а опасността от нападение на Франция била много голяма. Затова той провел редица експерименти на военни устройства, представени в писмо до миланския херцог Сфорца.
Една от най-интересните идеи на учения бил именно танкът. Конструкцията по-скоро може да бъде наречена далечен първообраз на бронемашините от ХХ век. Тя имала сферична форма и напомняла на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. Изобретателят се надявал да реши проблема със задвижването с помощта на коне. Но после се отказва от тази идея, защото в затвореното пространство животните нямало как да се контролират. Вместо тях „двигател“ на танка трябвало да станат осем човека, въртящи лостове, свързани с колелата, и така да придвижват машината напред. Един от членовете на екипажа трябвало да стои в горната част и да насочва посоката на движение.