В края на януари 2022 г. 44- годишният китайско-канадски бизнесмен Чанпaн Джао неочаквано се оказа най-богатият човек в Азия, след като агенция Блумбърг за първи път оцени активите му в своя Индекс на милиардерите. Така светът разбра, че основателят и главен изпълнителен директор на най-мащабната криптоборса “Байнeнс” притежава $ 96 млрд., което го прави най-богатият криптомилиардер. Чанпaн Джао измести от първото място на азиатските богаташи индийския енергиен бос Мукеш Амбани и се озова на 11-о място в света непосредствено след съоснователя на “Оракъл” Лари Елисън. Заслужи и титлата “най-заможен канадец”, пише 24часа.

 Всъщност “новакът” може да се окаже и още по-богат, отбелязва Блумбърг. Оценката на състоянието му се основава на факта, че притежава 90% от “Байненс”, чиято печалба само през миналата година е била над $ 20 млрд. През ноември м.г. на бизнес форум в Сингапур канадецът от китайски произход обяви, че само за последните 24 часа преди участието му борсата е обработила трансакции за $ 170 млрд., а в най-лошите дни през нея минават 40 млрд. При това в рейтинга на Блумбърг не са отчетени личните активи на Чанпaн Джао в криптовалути. Според “Уолстрийт джърнъл”, ако беше публична, криптоборсата би струвала около 300 млрд. долара А миналата година ръстът на собствената криптовалута на “Байненс” – BNB, е бил 1300%.

Нейният шеф се къпе в пари, но твърди, че разкошът изобщо не го интересува.

 “Вместо рейтинг на богатството трябва да има такъв на благотворителността”, казва той. CZ коментира, че криптовалутите са нещо твърде променливо и от тях не бива да се съди за състоянието на човека: “Сега стойността им е една, а след 5 минути ще е друга, мен не ме вълнуват нито рейтингите, нито парите”.

Думите му са съвършено верни. На 4 април в индекса на Блумбърг, който мери всеки ден измененията според борсовата търговия в големите състояния, богатството му бе намаляло до $ 74 млрд., което го свали на 15-о място сред супербогаташите в света. Любопитно е също, че “Форбс” доста време оценява дебелината на портфейла му “едва” на $ 1,9 млрд. В последната си класация от 5 април обаче изданието му отреди първото място сред криптомилиардерите с $ 65 млрд. Да се съди за бизнеса на магната, е трудно, пише руското икономическо издание “Ведомости”.

 Неговата борса не разкрива финансовите си резултати. Не е ясно дори откъде работи. Знае се, че е основана в Китай, била е принудена да се премести в Япония, а после в Тайван и Малта, но малтийският регулатор твърди, че тя не се отчита пред него. Според някои източници е регистрирана на Каймановите острови. На запитване на “Уолстрийт джърнъл” обаче и оттам отговорили, че “Байненс” не се управлява от островите. Самият Чанпан в последно време прекарва много време в Сингапур, но през декември 2021 г. местното представителство на борсата му е оттеглило заявката за регистрация в града държава.

Мистериозният милиардер обяви, че компанията му е там, където се намира той в момента. Борсата има около 3000 служители, разпръснати по целия свят, които работят от домовете си. Тази неяснота до голяма степен плаши инвеститорите и изостря вниманието у регулаторите в различни страни.

 В САЩ например министерството на правосъдието проверява дали местното подразделение на “Байненс” не е свързано с пране на пари и укриване на данъци. Предупреждения към потребителите са били отправяни от властите на Великобритания, Япония, Канада и Германия.

“Лично аз съм финансово свободен, не са ми нужни много средства, за да поддържам начина си на живот”, обяви богаташът в края на 2021 г. Обещава да раздаде от 90 до 99% от състоянието си за благотворителност. Пред “Форбс” казва, че няма спортни автомобили, яхти, скъпи часовници, живее в хотели или под наем, защото непрекъснато се мести и не се привързва към места. В Сингапур ходи на срещи с електрическа тротинетка. Твърди се, че напоследък се е сдобил с жилище в Абу Даби. Единствената му слабост са най-новите модели смартфони, като има по няколко.

След избухването на войната в Украйна магнатът бе обвинен, че въпреки санкциите продължава да си сътрудничи с руското правителство. В края на февруари Чанпан Джао обяви, че няма намерение да реже едностранно от борсата си всички руснаци, но ще замрази сметките на тези, срещу които лично са приложени наказателни мерки. Имаше и критики, че китайският канадец е обещал 10 млн. долара помощ на Украйна, но те така и не са били получени.

 

Милиардерът започва пътя си като момче, което обръща месото за бургерите на котлоните в “Макдоналдс”, а после поема нощна смяна в автосервиз. Роден е на 10 септември 1977 г. в китайската провинция Цзянсу. Майка му е учителка, а баща му университетски професор. През 1984 г. бащата се мести в канадския град Ванкувър, но семейството му остава в Китай още 5 г. Получават визи и заминават през 1989 г. и в крайна сметка всички получават канадско гражданство. След като се събират, бащата купува компютър, като се шегува, че това е най-скъпата вещ в дома. В началото синът се увлича по игри, но постепенно започва да програмира. Записва информатика в университета Макгил в Монреал. В трети курс заминава на стаж в Япония във фирма, която разработва софтуер за Токийската стокова борса. 4 г. след университета започва работа за компанията майка “Блумбърг”, където разработва програми за търговия с фючърси и бързо расте в йерархията.

Ръководи проекти в Ню Йорк, Лондон и Сингапур, но през 2005 г. напуска, за да започне собствен бизнес. За биткойна научава през 2013 г. по време на приятелска партия покер с китайски инвеститори. Те го съветват да вложи в биткойни 10% от собствения си капитал, защото “има много малък процент те да паднат до нула, но има голяма вероятност да се повишат 10 пъти”. Чанпaн проявява интерес и прочита Бялата книга на биткойните, където се обяснява блокчейн технологията. Макар да е опитен програмист, му отнема половин година, за да навлезе в темата. По онова време притежава апартамент в Шанхай и го продава, за да купи криптовалута.

През 2013 г. оглавява отдела за разработки на компанията за съхранение и обмен на цифрови пари “Блокчейн.инфо”, но след около година работа разбира, че силата му е в търговията. През 2015 г. основата свой стартъп, който заляга в основата на “Байненс”, основана през 2017 г. в Китай. През същата година обаче Пекин забранява криптоборсите и стартъпът прехвърля всичките си 30 по онова време служители в Япония.

Впоследствие се налага борсата да се мести и на други места, докато накрая престава да разкрива местоположението си. През 2017 г. на пазара работят две големи криптоборси – “Полониекс” и “Битрекс”. Те са ориентирани към клиенти от САЩ и поддържат само английски интерфейс. За разлика от тях “Байненс” решава да стане международна. В момента тя е на 31 езика, включително на български, а в службата за поддръжка отговарят на 12 езика.

Там отговорът се получава до минути, докато други борси отговарят много по-бавно, обясняват от екипа, посочвайки, че бързината е едно от основните им предимства. Разнообразието на криптовалутите е другото. Докато повечето конкуренти търгуват основно с биткойни, “Байненс” работи с 374 криптовалути. Логото на компанията е татуирано на ръката на своя създател.