Когато си представяте тропическите острови в Индийския океан, вероятно си представяте как релаксирате на плажа на Малдивите или пиете коктейли в Мавриций.

Но има един остров, който е далеч по-малко посещаван от другите му колеги - и има основателна причина.

Ако тръгнете на изток, към Бенгалския залив, ще откриете остров Северен Сентинел, който се гордее със същите чисти сини води и бели пясъчни плажове като популярните дестинации за меден месец, заобиколен от коралови рифове, гъмжащи от морски живот.

Но макар да звучи идилично, архипелагът, част от Андаманските острови, е дом на сентинелите, наричани „най-опасното племе в света“.

Те са една от малкото групи неконтактни хора, останали на Земята. Оценките за това колко хора обитават острова варират изключително много, от 15 до 500.

Много малко се знае за сентинелците, тъй като езикът им е неразбираем за всеки извън групата - ние дори не знаем как се наричат.

Но това, което знаем е, че те са невероятно враждебни към външни лица. Няколко пъти, когато хората са се опитвали да осъществят контакт, нещата са завършвали много зле.

Къде е остров Северен Сентинел?

Остров Северен Сентинел се намира дълбоко в Бенгалския залив, в северната част на Индийския океан.

Най-близките континентални държави до острова са Мианмар и Тайланд, а Шри Ланка и Индия, които официално притежават острова, са на запад.

До 2018 г. външни лица е трябвало да имат разрешение за ограничена зона, за да посетят някой от Андаманите. Сега посетителите могат да изследват 29 обитаеми острова и 11 необитаеми острова без разрешение.

Но това категорично не включва остров Северен Сентинел, който е с размерите на Манхатън в Ню Йорк.

Кои са племето сентинели?

Според Survival International, благотворителна организация, посветена на работата за защита на племенните народи, те са обитавали островите от 60 000 години.

Повечето от това, което знаем за тях, е наблюдавано от лодки, закотвени на известно разстояние от брега. Така в средата на 90-те години на миналия век, са забелязани огньове на плажа през нощта и звуци от хора, които пеят.

Малкото снимки и видеоклипове на племето ги показват с примитивни оръжия като лъкове, стрели и копия, които използват за лов и събиране в горите на острова. Те също ловят риба в тесни канута.

Жените са били виждани да носят плат около талията, вратовете и главите си, докато мъжете носят огърлици и ленти за глава с по-дебело покритие около кръста.

Смята се, че те живеят в два различни типа домове: големи общи колиби с няколко огнища за няколко семейства осигуряват общ живот, а има и повече временни убежища без стени, които понякога могат да се видят на плажа, настаняващи по едно семейство.

Въпреки че сентинелците често се описват като притежаващи култура, подобна на пещерните хора или хората, живели в каменната ера, няма доказателства, които да предполагат, че това е така. Както всички общества, вероятно начинът им на живот се е адаптирал с течение на времето. Вече знаем, че те сега използват метални върхове на стрелите си, след като материалите са били извлечени от корабокрушения.

Защо не можете да посетите мястото?

Незаконният опит да посетите остров Северен Сентинел вероятно ще доведе до загуба на собствения ви живот, но може сериозно да застраши живота на хората от племето.

Сентинелците много ясно показаха, че искат да бъдат оставени на мира.

От 1800 г. изследователи, журналисти и дори кралски особи се опитват да осъществят контакт – всички с различна степен на успех.

Може би най-близо в опита си за създаване на приятелства са били редовни посещения на екип от антрополози, ръководени от Тринок Нат Пандит.

Групата започва да посещава острова през 1967 г. и продължава да го прави десетилетия. Пандит и екипът му разнасяха подаръци: от прасе до играчки, метални тенджери и кокосови орехи.

Въпреки че прасето беше убито и заровено, а играчките също оставени в пясъка, сентинелците били привлечени от кокосовите орехи, оценили също и тиганите.

Доставките на кокосови орехи продължиха с години, което изгради доверие между племето и антрополозите. Понякога сентинелците дори ги чакали на плажа.

Въпреки това, до 1996 г., връзката не е преминала много отвъд подаряването на кокосови орехи. Племето никога не е предлагало на аутсайдерите да останат и никога не са измисляли как да общуват помежду си. След това индийското правителство реши да спре посещенията.

Следващият контакт, осъществен от външни лица, е през 2004 г., след цунами, когато е изпратен хеликоптер, за да види дали сентинелците са били засегнати, тъй като техният остров бил на пътя на стихията.

Докато летателното превозно средство стояло над острова във въздуха, член на племето изтичва на плажа и насочва стрелата си към пилота, доказвайки, че са живи и здрави, но не искат помощ.

Две години по-късно племето отново влиза в новините, когато двама индийски рибари, Сундер Радж и Пандит Тивари, са убити, след като лодката им се откъснала от акостирането си, докато спяха.

Съвсем наскоро, през ноември 2018 г., американският мисионер Джон Алън Чау се опита да посети острова, за да опита да ги въведе в християнството. Племето го прогони два пъти, но при третия му опит се смята, че е бил убит.

Рибарите, които бяха отвели Чау близо до острова, видяха членове на племето да влачат тяло по плажа и да го погребват. Чау пише в дневника си (който е изоставен), че смята Северния страж за „последната крепост на Сатаната“, разочарован, че не е бил посрещнат топло.

През 1879 г. млад офицер от Кралския флот на име Морис Видал Портман пое управлението на Андаманските острови и реши да стъпи на Северен Сентинел.

Виждайки Портман в далечината, членовете на племето изоставиха селата си и британската група откри, че районът е почти празен - с изключение на възрастна двойка и четири деца, които те заловиха, отвеждайки ги извън острова против волята им.

Портман пише в своите записи, че жителите на острова „се разболяха бързо и старецът и съпругата му починаха, така че четирите деца бяха изпратени обратно в дома им с много подаръци“.

Няма начин да знаем какви точно щети може да е причинило това на останалата част от населението.

Превод: GlasNews.bg